Средиземноморският храст

— В името на всички хора на кораба, се надявам да излезете с добър план.

— Никой план не се счита за съвършен, полковник — отвърна Пит, — докато не бъде приложен.

Джордино тръгна към вратата.

— Отивам в оперативния център на базата да изпратя съобщението до адмирала.

— Като свършите, отбийте се на вечеря в квартирата ми — рече Люис и засуквайки отново мустак, се обърна към Пит. — Поканата се отнася и за вас. Ще ви нагостя с моя специалитет, момчета: печено с гъби в сос с бяло вино.

— Звучи много апетитно — рече Пит, — но за съжаление няма да мога да дойда. Вече приех покана за вечеря… от една много красива дама.

Джордино и Люис само го изгледаха със смаяни погледи.

Пит се постара да изглежда равнодушен.

— Тя ще изпрати кола да ме вземе от портала в шест часа. Имам само две минути и трийсет секунди, за да стигна дотам, тъй че трябва да тръгвам. Приятна вечер, полковник, и ви благодаря за поканата. Надявам се да се възползвам от нея някой друг път. — Той се обърна към Джордино. — Ал, уведоми ме веднага щом получиш отговор от адмирала. — След тези думи той напусна стаята.

Люис бавно поклати глава.

— Избудалка ли ни, или наистина има среща с жена?

— Не помня някога Дърк да се е будалкал относно жени, сър — рече Джордино и започна да се забавлява вътрешно от изумения вид на полковника.

— Но къде ли се е запознал с нея? Доколкото знам, освен до кораба, той не е излизал от базата.

Джордино сви рамене.

— Нямам представа. Но като го знам какъв е, не бих се изненадал, ако я е срещнал някъде по пътя от стоте метра между портала на базата и товарната палуба на „Първи опит“.

Гръмкият смях на Люис отекна в стаята.

— Е, хайде, капитане. Аз не съм сексапилно момиче, но поне мога да готвя. Ще опитате ли от моето печено?

— И още как — отвърна Джордино. — Това е най-приятната покана за днешния ден.