Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Пит също се усмихна.
— Кой е казал, че ще се претърсват планини и долини?
— А къде другаде?
— Морето — отвърна Пит и посочи към черната вода под тях. — И то може би точно там, където е загинал Курт Хайберт през 1918 година.
Тил повдигна едната си вежда.
— Да не искате да повярвам в призраци.
— Като деца — захили се Пит — вярвахме в Дядо Коледа. Като пораснахме, вярвахме в девствените момичета. Защо на тия години да не вярваме в призраци?
— А, не, без мене, майоре. Аз поставям неопровержимите факти и цифри над суеверията.
— Това — заговори Пит с равен и отчетлив глас — ни предоставя още една възможност за проучване.
Тил седеше с изправен гръб и го гледаше с присвити очи.
— Ами ако Курт Хайберт е все още жив? — подметна Пит.
Челюстта на Тил увисна за миг, после той се овладя, дръпна от цигарата си и изпусна облак дим.
— Това е нелепо. Ако Курт е жив, сега трябва да е над седемдесет години. Вижте мен, майоре. Роден съм през 1899. Как мислите, възможно ли е човек на моята възраст да лети в самолет с отворена кабина, а на всичкото отгоре и да напада аеродрум? Не, не е възможно.
— Фактите са на ваша страна, дума да няма. — Пит замълча и прекара дългите си пръсти през косата. — И все пак нещо ме кара да си мисля, че Хайберт е свързан по някакъв начин с въздушното нападение.
Погледът му се замести от възрастния германец към голямото бяло куче и обратно. Напрежение започна да нараства в него. Беше дошъл във вилата по покана на Тери с надеждата да прекара една спокойна вечер. Вместо това бе въвлечен в словесна битка с чичо й — стар тевтонски хитрец, който, а в това Пит беше напълно сигурен, знаеше много повече за нападението над Брейди Фийлд, отколкото показваше. Време е да хвърли копието и да става каквото ще. Той закова поглед в Тил.
— Ако „Ястребът от Македония“ наистина е изчезнал преди шейсет години и се е появил отново вчера, любопитният въпрос е: къде е бил през всичките тези години? На небето, в рая или… на остров Тасос?
Объркан израз замени самодоволната маска върху лицето на стария германец.
— Не разбирам накъде биете.
— Дрън-дрън — озъби му се Пит. — Вие или ме вземате за пълен идиот, или сам се правите на такъв. Не аз трябва да ви разказвам за нападението над Брейди Фийлд, а вие! — Той млъкна, наслаждавайки се вътрешно на положението.
Фон Тил мигом скочи на крака, лицето му бе изкривено от ярост.
— Навлизате прекалено дълбоко в области, които не ви засягат, майор Пит. Повече няма да слушам абсурдните ви намеци. Ще ви помоля да напуснете вилата ми.
Лицето на Пит изразяваше презрение.
— Което ще направя с удоволствие — и той се обърна да тръгне към стълбите.
— Не е нужно да минавате през студиото, майоре — спря го Тил и посочи към малка врата в стената в другия край на балкона. — Оттам и по коридора ще излезете направо през главния вход.
— Бих искал да се видя с Тери, преди да си тръгна.
— Не виждам смисъл да удължавате престоя си тук. — Тил издуха презрително облак цигарен дим в лицето на Пит. — Освен това настоявам да не се срещате или разговаряте повече с племенницата ми.
Пит сви ръце в юмруци.
— А ако не ви послушам?
Тил се усмихна заплашително.
— Ако продължите да проявявате агресивна глупост, просто ще накажа Тери.
— Вие сте един мухлясал долен шваба — озъби му се Пит, едва въздържайки се да не срита Тил в слабините. — Не знам какво означава малката ви конспирация, но ви уверявам, че ще остана особено доволен, когато ви объркам работата. И ще започна с това, че нападението ви над Брейди Фийлд не успя да постигне целта си. Корабът на Националната агенция за подводни и морски изследвания ще остане там, където е пуснал котва, докато не приключи научноизследователския си проект.
Ръцете на Тил се разтрепериха, но лицето му остана невъзмутимо.
— Благодаря ви, майоре, това е информация, която не очаквах да получа толкова скоро.
Най-накрая дъртият шваба свали гарда си, помисли си Пит. Няма съмнение вече, че Фон Тил е този, който е възнамерявал да се отърве от „Първи опит“. Но защо? Въпросът все още нямаше отговор. Пит реши да стреля напосоки.
— Губите си времето, Фон Тил. Водолазите от „Първи опит“ вече откриха потъналото съкровище. Сега са в процес на изваждането му.
Лицето на Тил се озари от широка усмивка и Пит разбра, че не е улучил.