Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Добър вечер — поздрави възрастният мъж с подозрително гърлен глас. — Вие, предполагам, сте господинът, когото племенницата ми е поканила на вечеря.
Пит се изправи, като държеше под око изплезилото език огромно куче.
— Да, сър. Майор Дърк Пит е на вашите услуги.
Израз на почуда набразди челото под бръснатото теме на мъжа.
— А тя ми каза, че сте под ранга на сержант и че военната ви служба се изразява в събиране на боклук.
— Моля да извините американския ми хумор — отвърна Пит, наслаждавайки се вътрешно на смущението на възрастния мъж. — Дано малката ми измама не ви е причинила неудобства.
— Неудобства не, само известна загриженост за племенницата ми. — Германецът протегна ръка и огледа внимателно Пит. — За мен е чест да се запозная с вас, майоре. Аз съм Бруно фон Тил.
Пит пое ръката му и задържа погледа си в очите му.
— За мен е чест, сър.
Фон Тил повдигна един от гоблените и разкри отворена врата.
— Моля, заповядайте оттук, майоре. Ще пийнем по едно питие, докато чакаме Тери да се преоблече.
Пит последва набитото телосложение и голямото бяло куче по коридор, от който влязоха в просторно студио. Сводестият таван, висок най-малко девет метра, се подпираше върху няколко йонийски колони с канелюри. Малкото мебели имаха класически изчистени линии и придаваха изящество на внушителната стая. Една количка беше вече заредена с апетитни гръцки ордьоври, а нишата в една от стените бе заета от напълно оборудван бар. Единствената украса, която според Пит изглеждаше не на място в цялото обзавеждане, беше модел на немска подводница, поставен на една от полиците над бара.
Фон Тил покани с ръка Пит да седне.
— Какво ще пиете, майоре?
— Скоч с лед — отвърна Пит и се настани на една кушетка. — Вилата ви е много внушителна. Сигурно има интересна история.
— Да. Строена е от римляните през 138 година преди Христа като замък за Минерва, тяхната богиня на мъдростта. Аз купих руините й малко след Първата световна война и ги преустроих в днешния й вид — каза той и подаде на Пит чашата с уиски. — Предлагам да вдигнем тост.
— За кого или за какво да пием?
Фон Тил се усмихна.
— Предоставям на вас честта да изберете — за красивите жени… за богатите… за дълъг живот. Или пък за вашия президент. Вие кажете.
Пит си пое дълбоко въздух.
— В такъв случай предлагам тост за смелостта и летателните умения на Курт Хайберт, „Ястребът от Македония“.
Фон Тил видимо се озадачи. Той бавно седна на едно кресло и завъртя течността в чашата си.
— Странен човек сте вие, майоре. Отначало се представяте за боклукчия, после идвате във вилата ми и забивате юмрук в лицето на шофьора ми, а сега ме смайвате с предложението си да вдигнем тост за моя стар другар по въздушни полети Курт. — Фон Тил се усмихна лукаво на Пит над ръба на чашата си. — Но най-забележителното ви представление беше прелъстяването ви на племенницата ми на плажа тази сутрин. Поздравявам ви и ви благодаря за този подвиг. Днес, за първи път от девет години насам, видях Тери да си тананика весело, да се смее и радва на живота. Това ме принуждава да ви извиня за похотливата ви постъпка.
Сега беше ред на Пит да покаже изненада, но вместо това той тръсна глава назад и избухна в смях.
— Моля да ме извините за всичко, което изброихте, освен че цапардосах здравата перверзния ви шофьор. Вили си го търсеше.
— Не бива да вините горкия Вили. Той само изпълняваше мои нареждания. Аз го накарах да следи и пази Тери. Тя е единствената ми жива родственица и не искам да й се случи нищо лошо.
— Какво лошо би могло да й се случи?
Фон Тил стана, тръгна към отворените прозорци на терасата и се загледа в потъмняващото море.
— Близо половин век работих усилено и платих голяма лична цена, за да изградя солидна организация. По пътя си натрупах и немалко врагове. Не мога да знам как би ми отмъстил някой от тях.
— Затова ли носите „Лугер“ в кобур под мишницата си?
Фон Тил се обърна към Пит и смутен придърпа надолу белия си смокинг, прикриващ издутината под лявата му мишница.
— Как разбрахте, че е лугер?