Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Той тръгна да изкачва стъпалата, но в един момент се спря и се върна обратно при колата.
— Извинете, шофьор, не чух добре името ви.
Мъжът вдигна учуден поглед.
— Казвам се Вили. Защо ви е да го знаете?
— Вили, приятелю — продължи със сериозен тон Пит, — трябва да ти кажа нещо. Би ли излязъл от колата за малко?
Вили намръщи чело, но сви рамене и слезе, заставайки с лице към Пит.
— Е, хер Пит, какво искате да ми кажете?
— Виждам, че носиш високи военни ботуши.
— Да, с такива съм.
Пит му хвърли най-пленителната си усмивка на търговец на коли.
— И подметките им са подковани, нали?
— Да, подковани са — потвърди раздразнен Вили. — Защо ми губите времето с такива глупости? Имам си работа. Какво искате да ми кажете?
Погледът на Пит се втвърди.
— Слушай, приятел, имам чувството, че ако искаш да спечелиш значка по любопитство, мой дълг е да те предупредя, че очилата ти със сребърни рамки блестят на слънцето и могат лесно да издадат местонахождението ти.
Лицето на Вили остана равнодушно, той понечи да каже нещо, но юмрукът на Пит се заби в устата му и попречи на думите му да излязат. От удара главата на Вили се отметна назад и шапката му изхвърча във въздуха. Очите му станаха мътни и празни и той бавно се свлече на колене като мъртво листо. Коленичи на земята със замаяна глава. От счупения му нос потече струйка кръв и продължи надолу по ревера на униформата му, внасяйки, както си помисли Пит, артистичен ефект върху сиво-зеленикавата материя. После Вили се наклони напред и се строполи превит надве върху мраморните стълби.
Пит потърка кокалчетата на натъртената си ръка и се усмихна със задоволство. После се обърна и изкачи стълбите, взимайки по три наведнъж. На горната площадка мина под каменен свод и се озова в кръгъл вътрешен двор с гладко като стъкло езеро в средата. Дворът беше обточен с двайсет или повече великолепни статуи в естествени размери на римски войници с шлемове. Безвзорните им каменни очи бяха насочени към белите им отражения в езерото, сякаш търсеха отдавна забравени спомени за победоносни битки и славни войни. Тъмнеещите сенки на вечерта покриваха всяка статуя с призрачен воал и изпълваха Пит със странното чувство, че всяка секунда каменните воини ще оживеят и ще обсадят вилата.
Той забърза покрай езерото и се спря пред масивна двойна врата в далечния край на двора. Голямо бронзово чукче във формата на лъвска глава висеше гротескно на вратата. Пит го повдигна и го заудря силно. Обърна се и огледа отново двора. Цялата гледка му напомняше на мавзолей. Липсват само, помисли си той, няколко разхвърляни тук-там венци и музика от орган.
Вратата се отвори тихо. Пит погледна през прага. Не видя никого и се поколеба за миг. Мигът се превърна в минута, минутата в две минути. Накрая, уморен от играта на криеница, той обгърна с ръце раменете си, стисна юмруци и прекрачи навътре в богато украсеното преддверие.
На стените висяха гоблени, изобразяващи сцени от древни битки, избродираните им армии маршируваха към полесраженията. Висок купол покриваше помещението и от заобления му връх нахлуваше мека жълтеникава светлина. Пит се огледа и видя, че е сам, затова седна на една от изваяните от мрамор пейки, които украсяваха средата на стаята, и си запали цигара. Времето минаваше и след малко той започна да се оглежда за пепелник.
После безшумно, без никакво предупреждение, един от гоблените бе отметнат настрани и възрастен набит мъж се появи в стаята, придружен от огромно бяло куче.
6.
Леко изненадан, Пит погледна предпазливо първо гигантската немска овчарка, после лицето на възрастния й господар с бръсната глава и без врат. То беше типично немско лице — кръгло, със зли, сурови черти, до болка познати от късните телевизионни филми. Мъжът имаше очи на хитрец и тънки устни, стиснати плътно, сякаш притежателят им страдаше от запек. Телосложението също отговаряше на неприятния му образ — набито и закръглено, но със стегната плът, без увиснали меса и тлъстини. Липсваха му само камшик за езда и лъснати до блясък ботуши. За миг през ума на Пит му мина мисълта: Човекът, когото с радост мразиш, Ерик фон Щрохайм, се е върнал към живот и е готов да режисира сцена от „Алчност“.