Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Сън. Пак същият сън.
Той потри лицето си и се надигна върху постелката си. Конете дремеха и нямаше признак за опасност. Гавриел стоеше на пост в облика си на пума отвъд обсега на огъня и очите му просветваха в мрака. Елида и Лоркан спяха дълбоко.
Роуан огледа позициите на звездите. Само няколко часа до съмване.
После отправи взор към Акадия - към онази земя на шубраци и пясък.
Докато Елида и Лоркан обсъждаха накъде да тръгнат, той също претегляше вариантите си. Да отлети сам към Доранел, рискувайки да загуби ценни дни в мисия с неясен резултат.
Ако Вон беше с тях, ако беше свободен, можеше да го изпрати в образа му на орел рибар до Доранел, а те да продължат към Акадия.
Роуан пак се размисли. Ако насилеше магията си, ако впрегнеше ветровете, двете седмици път до Доранел вероятно можеха да се вземат за дни. Но ако случайно намереше Елин... Беше водил достатъчно битки, за да знае, че щеше да му е нужна силата на Лоркан и Гавриел. Както и че можеше да застраши живота на Елин, ако опиташе да я освободи без тяхна помощ. С други думи - налагаше се да долети обратно при тях и после заедно да тръгнат на север с тяхното агонизиращо бавно темпо.
А Акадия бе толкова близо, че най-разумният избор беше да претърсят първо нея. Да проверят твърдението на последния командир. И ако в Акадия научеха, че трябва да се върнат в Доранел, щяха да се върнат в Доранел. Заедно.
Въпреки че този план си противоречеше с всеки негов инстинкт като вречен на Елин. Неин съпруг. Въпреки че всеки ден, всеки час, който тя прекарваше в лапите на Майев, вероятно ѝ носеше повече страдания, отколкото му се искаше да си представи.
Затова потегляха към Акадия. До няколко дни щяха да навлязат в равнините, а после и в далечните сухи хълмове отвъд тях. Почнеха ли зимните дъждове, полетата щяха да се покрият с тучна зеленина - но след жаркото лято земята още беше кафява, с цвят на овес и някак пресъхнала.
Задължително трябваше да се запасят с вода на следващата река. Достатъчно и за конете. Може и да нямаха много храна, но равнините бяха пълни с дивеч. Хилави зайци и други дребни козинести твари, живеещи по дупки в напуканата земя. Точно типът храна, каквато Елин дори не би вкусила.
Забелязал раздвижването в лагера им, Гавриел се насочи към него, стъпвайки на големите си, меки лапи, безшумни дори върху сухата трева. Жълтеникавокафявите му очи примигнаха въпросително.
Роуан поклати глава, проумял недоумението му.
- Поспи. Аз ще стоя на пост.
Гавриел килна глава в жест, който Роуан познаваше. Добре ли си?
Странно - още му беше необичайно да работи с Пумата и Лоркан, и то без клетвата към Майев да ги задължава. Да знае, че са с него по своя воля.
Нямаше никаква представа кое бе онова, което ги подтикваше към нещо такова сега.
Вместо да отговори на безмълвния въпрос на Гавриел, Роуан вторачи поглед в гаснещия огън.
- Почини си, докато все още можеш.
Гавриел се подчини и тръгна към постелката си, разполагайки се върху нея с котешка въздишка.
Роуан потисна чувството си на вина. Натоварваше ги прекалено. И все пак те не се оплакваха, не го караха да забави изтощителното темпо.
Не долавяше обаче нищо по връзката от онзи ден на плажа. Нищо.
Елин не беше мъртва, защото връзката още съществуваше, но... мълчеше.
Опитваше да си го обясни през дългите часове на път, по време на постовете си. Дори когато трябваше да спи.
Не усети болка по връзката онзи ден в Ейлве. А беше усетил, когато Дориан Хавилиард я наръга в стъкления дворец, почувствал бе как връзката - която тогава глупаво помисли за съюза каранам помежду им - се обтяга почти до скъсване, защото Елин беше стигнала опасно близо до смъртта.
Но онзи ден на плажа, когато Майев я нападна, а после накара Каирн да я бичува...
Роуан стисна челюсти толкова здраво, че го заболя, а стомахът му се сви. Надникна към Голдрин, положен на постелката до него.
Предпазливо премести оръжието пред себе си и загледа рубина в центъра на дръжката му. Като че гореше на светлината от огъня.
Елин бе усетила стрелата, която го прониза по време на боя му с Манон при храма на Темис. С достатъчна сила, за да осъзнае веднага, че двамата са вречени.
Ала той не почувства нищо онзи ден на плажа.
Нещо му подсказваше причината. Навярно Майев заглушаваше връзката помежду им. Влязла бе в главата му, заблуждавайки го, че Лирия е негова вречена, подлъгвайки дори инстинктите му на елф. Затова не би я затруднило да потисне силата между двама им с Елин, да му попречи да долови в каква опасност е изпаднала, а сега - и да я открие.