Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Но все трябва да имате някаква идея.

— О, да. Имам. — Дълго претегля Шара с поглед. — А на теб защо ти пука? Ти си дипломат. Основното ти занимание са коктейлите в посолството. Или бъркам?

Шара бърка в джоба си и вади значката от министерството на външните работи.

Малагеш се навежда напред да прочете надписа. Демонстрира завидно спокойствие.

Разглежда известно време значката, най-вече името в долния край.

— Комейд.

— Да — казва Шара.

— А не Тивани?

— Да — казва Шара.

— Комейд. Като Виня Комейд?

Шара отвръща спокойно на изпитателния ѝ поглед.

Малагеш се обляга назад, все така без да сваля очи от Шара. Накрая пита:

— На колко си години?

— На трийсет и пет.

— Значи… Онова нещо отпреди шестнайсет години. Националистическата партия. Ти ли?…

Шара потиска емоциите си с цената на голямо усилие.

Малагеш кимва. Има някакъв неприятен блясък в очите ѝ.

— Ха. Трябваше с това да започнеш.

— Боя се, че вие взехте думата, без да ми дадете възможност.

— Е, сигурно си права — казва Малагеш. — След упражненията винаги ставам приказлива. — Налапва отново пуретата. — Така. Значи наистина си тук, за да разследваш убийството на професора?

— Тук съм — казва Шара и прибира значката, — за да установя дали нещо в Баликов представлява заплаха за Сейпур.

— В Баликов? Глупости. Баликов изпълзя от калта преди има-няма петнайсет години. Когато дойдох тук, заварих града в ужасно състояние, сякаш каджът го е завладял не преди десетилетия, а преди броени дни. Хората още серяха в кофи. Трудно ми е да си представя, че може да бъде заплаха за каквото и да било.

— Мислели са си същото и преди Лятото на черните реки, когато сме въвели Регулациите и Баликов е въстанал, а тогава градът е бил в още по-лошо състояние. По всичко личи, че страстите, които кипят в Баликов, значително надминават градоустройствените му ограничения.

— Поетично — казва Малагеш и плъзва палец по белега на челюстта си. — Но вярно донякъде. — Отпуска се още по-назад в стола си, макар това да изглежда практически невъзможно, и като че ли се замисля.

Шара знае за какво мисли Малагеш в момента. Пита се дали е разумно да протегне ръка на това ново и мистериозно административно попълнение. Защото в министерството добрите дела често се наказват, а когато някой загуби позициите си, повлича и онези, които са му съдействали.

— Имам нужда от помощта ви — казва Шара. — На посолството не мога да разчитам.

Малагеш сумти.

— Кой ли може?

— Знам. И съм готова да направя необходимото, за да спечеля подкрепата ви.

— Сериозно?

— Да. Искам да приключа разследването по най-бързия начин и за тази цел ще ми е нужна вашата помощ.

Малагеш дъвче крайчето на пуретата си.

— Не знам дали можеш да ми дадеш онова, което искам.