Зимата на света [bg]

Младият офицер се поколеба.

— Майките се тревожат толкова много — продължи Мод. — Би ми донесло голямо облекчение, ако можех да го видя дори само за един ден.

— Възможно е да съм в състояние да уредя това.

Мод се престори на удивена.

— Наистина ли? Нима сте толкова влиятелен?

— Не съм сигурен. Бих могъл да опитам.

— Благодаря Ви дори само за опита — отговори Мод и целуна ръката му.

Измина седмица, преди Карла отново да срещне

Фрида. Когато се видяха, тя й разказа всичко за Йоахим Кох. Представи историята просто като интересна новост, но беше убедена, че Фрида няма да погледне случая в подобна безобидна светлина.

— Само си представи! — възкликна Карла. — Той ни каза кодовото название на операцията и датата на нападението!

Зачака да види реакцията на Фрида.

— Могат да го екзекутират заради това — отговори Фрида. — Ако познавахме някого, който може да се свърже с Москва, бихме могли да променим хода на войната — продължи Карла, все едно още говореше за сериозността на престъплението на лейтенанта.

— Възможно е — рече Фрида.

Това беше доказателството. Нормално би било в отговор на такава история Фрида да изрази изненада, жив интерес, да задава още въпроси. Днес тя предлагаше само нищо неозначаващи изрази и неангажиращо сумтене. Карла се прибра и каза на майка си, че предчувствията й са били верни. На следващия ден в болницата Фрида се появи в отделението на Карла. Изглеждаше трескава.

— Трябва спешно да говоря с теб — рече тя.

Карла сменяше превръзката на една млада жена, тежко обгорена при експлозия в някаква фабрика за боеприпаси, и отговори. — Върви в гардеробната. Ще дойда веднага щом мога. Пет минути по-късно тя намери Фрида да пуши до отворения прозорец в малката гардеробна.

— Какво има? — попита тя.

— Става дума за твоя лейтенант Кох — каза Фрида и загаси цигарата.

— Така си и помислих.

— Трябва да узнаеш още неща от него.

— Трябва ли? За какво говориш?

— Той има достъп до целия боен план за операция „Синьо“. Знаем нещо по въпроса, но Москва се нуждае от подробностите. Поредицата умозаключения на Фрида беше главозамайваща, но Карла беше съгласна с нея.

— Мога да го попитам…

— Не. Ти трябва да го накараш да ти донесе плана.

— Не съм убедена, че това е възможно. Той не е пълен глупак. Не мислиш ли…

Фрида даже не я слушаше.

— После ще се наложи да заснемеш плана — прекъсна я тя. Извади от джоба на престилката си стоманена кутия, по-дълга и по-тясна от пакет цигари. — Това е миниатюрен фотоапарат, разработен специално за снимане на документи. — Карла забеляза марката Минокс отстрани на апарата. — Ще направиш единадесет снимки на всяко филмче. Ето ти три филмчета. — Извади и три касетки с формата на напръстници, обаче достатъчно малки, та да влязат във фотоапаратчето. — Ето как се зарежда — показа Фрида. — За да снимаш, поглеждаш през този отвор. Ако не си сигурна, прочети упътването. Карла не подозираше, че приятелката й е толкова властна.