![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Сир Дезмънд Грел беше въодушевен.
— О, да можех да съм с него — въздъхна старият рицар, след като тя му прочете писмото. — Къде е оня глупак Раймънд? И в това ако няма песен, здраве му кажи. И то такава песен, че дори Едмур ще иска да я чуе. Воденицата, която смляла Планината, почти мога да наредя сам думите й, жалко, че нямам дарба на певец.
— Да не чувам никакви песни преди да свършат битките — каза Кейтлин, може би прекалено рязко. Но позволи на сир Дезмънд да пръсне вестта и се съгласи, когато той предложи да отворят няколко буренца в чест на Каменната воденица. Духът в стените на Речен пад бездруго беше унил; на всички щеше да им поолекне с повечко надежда и малко пиене.
Същата нощ замъкът закънтя от радостните възгласи. „Речен пад!“ ревеше простолюдието, и „Тъли! Тъли!“ Бяха дошли наплашени и безпомощни, а брат й ги беше приел, когато повечето владетели щяха да затръшнат портите на замъците си. Гласовете им се лееха през високите прозорци и се сипеха навън през праговете на тежките дървени врати. Раймънд свиреше на лютнята си, пригласяха му двама с барабани и един младок с тръстикови флейти. Кейтлин се вслушваше в моминския смях и възбудените нестройни гласове на недораслите хлапаци, които брат й беше оставил за гарнизон. Хубави звуци… но кой знае защо, не я трогваха. Не можеше да сподели радостта им.
В солария на баща си намери тежък, обшит с кожа том с карти и го разтвори на речните земи. Очите й намериха дирята на Червената вилка и я проследиха под мигащата светлина на свещта. „На югоизток е тръгнал“ — помисли тя. Реши, че вече сигурно са стигнали Черна вода.
Затвори книгата още по-притеснена отпреди. Боговете ги бяха дарили с победа след победа. При Каменната воденица, при Волското кръстовище, в Битката за становете, при Шепнещия лес…
„Но щом все побеждаваме, защо толкова ме е страх?“
БРАН
Звукът беше съвсем тихо подрънкване, изстъргване на стомана върху камък. Той вдигна глава от лапите си, вслуша се и подуши нощта.
Вечерният дъжд бе събудил стотици задрямали миризми, беше ги накарал да съзреят и ги беше подсилил. Трева и тръни, нападали по земята боровинки, кал, червеи, гнили листа, плъх, промъкващ се под храстите. Той улови рунтавата черна миризма от козината на брата си и острия бакърен вкус на кръвта от убитата от него катерица. Други катерици прескачаха от клон на клон над главата му, миришеха на мокра козина и на страх, малките им нокти дращеха по дървесната кора. Подобен беше и този звук.
И го чу отново — подрънкване и изстъргване. Това го накара да се изправи. Ушите му се наостриха и опашката му щръкна. Той вдигна муцуна и зави, дълъг и разкъсващ вик, вой, който трябваше да събуди спящите, но човешките каменни грамади си останаха тъмни и мъртви. Тиха и влажна нощ, нощ, която държи човеците сврени на топло в бърлогите им. Дъждът беше спрял, но човеците продължаваха да се крият от влагата, сгушени край своите огньове в пещерите си от струпани камъни.
Брат му се запромъква към него през дърветата. Движеше се почти толкова тихо, колкото друг един техен брат, когото помнеше съвсем смътно отпреди много време, онзи, белия с очи от кръв. Очите на този брат бяха локви сянка, но козината на врата му беше настръхнала. Той също беше чул звуците и беше разбрал, че означават опасност.
Този път след подрънкването се чу хлъзгане и тихо, бързо изтупване на кожени крака по камък. Вятърът донесе до ноздрите му едва доловим полъх човешка миризма. На човек, когото не познаваше. „Чужд. Опасност. Смърт.“
Затича се към звука и брат му препусна до него. Каменният зид се извиси пред тях с хлъзгавите си мокри стени. Той оголи зъби, но човешката скала остана безучастна. Пред него се издигаше врата, черна желязна змия, плътно увита около металния прът и кола. Когато се блъсна в нея, вратата се разтресе, а змията издрънча, хлъзна се и удържа. През железните пречки се виждаше дългата каменна дупка, преминаваща между стените към каменното поле отвъд тях, но нямаше как да се премине. Можеше да натика муцуната си между пречките, но само толкова. Много пъти с брат си се бяха опитвали да прекършат черните кости на вратата със зъби, но те не се чупеха. Бяха се опитвали да прокопаят отдолу, но отдолу имаше други плоски камъни, заровени под пръстта и нападалите листа.