Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

„Може би Едмур ще се окаже по-умен, отколкото мислех — каза си Кейтлин. — Всички негови лордове виждаха смисъл в бойните му планове, защо бях толкова сляпа? Брат ми отдавна не е малкото момче, което помня, както и Роб отдавна не е дете.“

Изчака до вечерта и тогава отиде при сир Клеос Фрей. Прецени, че колкото повече отлага, толкова повече ще вземе да се напие. Когато влезе в малката килия в кулата, сир Клеос падна на колене.

— Милейди, не знаех за никакъв опит за бягство. Дяволчето каза само, че на един Ланистър се полага отряд на Ланистър за ескорт, заклевам ви се в честта си на рицар…

— Станете, сир. — Кейтлин приседна на каменната скамейка. — Зная, че никой внук на Уолдър Фрей не може да бъде клетвопрестъпник. — „Освен ако не му е изгодно.“ — Брат ми каза, че сте донесъл мирни условия.

— Да. — Сир Клеос се надигна и тя остана доволна, като видя, че едва се държи на краката си.

— Кажете — заповяда Кейтлин и той заговори.

Когато свърши, Кейтлин остана да седи намръщена. Едмур беше прав — това изобщо не бяха мирни условия, освен…

— Значи Ланистър ще размени Аря и Санса за брат си?

— Да. Той седеше на Железния трон и се закле.

— Пред свидетели?

— Пред целия двор, милейди. Както и пред боговете. Казах го и на сир Едмур, но той му отговори, че е невъзможно, че Негова милост Роб никога няма да се съгласи.

— Казал ви е истината. — Дори не можеше да каже, че Роб греши. Аря и Санса бяха деца. Кралеубиеца, жив и на свобода, беше един от най-опасните хора в страната. Този път не водеше доникъде. — Видяхте ли момичетата ми? Добре ли се държат с тях?

Сир Клеос се поколеба.

— Аз… да, те изглеждаха…

„Опитва се да ме излъже нещо — осъзна Кейтлин, — но виното е замъглило ума му.“

— Сир Клеос — каза тя хладно, — вие се лишихте от закрилата, която ви осигурява знамето на мира, когато хората ви ни подведоха. Ако сега ме излъжете, ще увиснете на стените до тях. Повярвайте ми. Ще ви запитам отново: видяхте ли моите дъщери?

Челото му беше мокро от пот.

— Видях Санса в двора, в деня, в който Тирион ми каза условията си. Изглеждаше много красива. Малко пребледняла, може би. Изнурена по-скоро.

„Санса. Но не и Аря.“ Това можеше да означава всичко. Аря винаги си беше по-трудна за опитомяване. Може би Церсей просто не искаше да я показва открито пред двора от страх какво ще каже или направи. Възможно бе да са я затворили някъде на сигурно. „Или да са я убили.“ Кейтлин бързо изтласка тази мисъл от ума си.

— Неговите условия, казвате… но все пак Церсей е кралицата регент.

— Тирион говореше от името на двамата. Кралицата не беше там. Казаха ми, че същия ден била неразположена.

— Любопитно.

Кейтлин си припомни ужасното пътуване през Лунните планини и как Тирион Ланистър успя по някакъв начин да изкуси наемника й да премине на служба при него. „Джуджето е твърде умно.“ Беше й трудно да си обясни как бе оцелял, след като Лиза го прогони от Долината, но това не я изненадваше. „Той най-малкото не е съучастник в убийството на Нед. И ме защити, когато разбойническите кланове ни нападнаха. Ако можех да повярвам на думите му…“

Разтвори ръце и се загледа в белезите по пръстите си. „Белезите от неговата кама — припомни си тя. — Неговата кама, в ръцете на убиеца, комуто бе платил, за да пререже гърлото на Бран.“ Макар че джуджето го отрече, разбира се. Дори след като Лиза го затвори в една от „небесните“ килии и го заплаши със своята „лунна врата“, той продължаваше да го отрича.

— Излъгал е — каза тя и рязко се надигна. — Всички Ланистъри са лъжци и най-големият лъжец е джуджето. Убиецът беше въоръжен с негов нож.

Сир Клеос зяпна.

— Нищо не знам за никакъв…

— Да, не знаете — съгласи се тя и излезе от килията. Бриен тръгна мълчаливо до нея. „За нея е по-просто“ — помисли Кейтлин и я жегна завист. В това нещо тя беше като мъж. За мъжете отговорът винаги беше един и същ, никога много далече от дръжката на най-близкия меч. За една жена, за майка, пътят беше много по-каменист и труден.