Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Шшт. Тихо, Рикон. — Бран усети обкръжаващата ги заплаха, но брат му беше твърде малък. Светеха няколко факли и в камината пращеше огън, но по-голямата част от залата тънеше в сумрак. Нямаше място за сядане, тъй като всички пейки бяха струпани до стените, затова жителите на замъка стояха прави и смълчани. Той видя баба Нан — беззъбата й уста се отваряше и затваряше беззвучно. Двама други стражи бяха донесли Ливадата, с увита около голите гърди кървава превръзка. Тим Пъпчивия плачеше неутешимо, а Бет Касел хлипаше от страх.

— Тези какви са? — попита Теон за Тръстиките и двамата Фрей.

— Тези са повереници на лейди Кейтлин, и двамата се казват Уолдър Фрей — обясни майстер Лувин. — А това е Джойен Тръстиката и неговата сестра Мийра, син и дъщеря на Хоуланд Тръстиката от Сива вода, които дойдоха да потвърдят клетвите си за вярност към Зимен хребет.

— Някои биха го нарекли ненавременно — каза Теон, — но не и за мен. Щом сте тук, тук ще останете. — Той стана от високото каменно кресло. — Донеси принца тук, Лорен. — Мъжът с черната брада смъкна Бран на стола все едно, че беше чувал с овес.

Продължаваха да вкарват хора в Голямата зала с викове и ръгания с копията. Гейдж и Оша дойдоха от кухните, оплескани с тесто от месенето на сутрешния хляб. Микен довлякоха с люти ругатни. Фарън влезе накуцвайки — мъчеше се да крепи Пала. Роклята й беше разкъсана и вървеше така, сякаш всяка стъпка й причинява непоносима болка. Септон Чайл се завтече да й помогне, но един от железните хора го събори на пода. Последният, който влезе, беше пленникът Смрад, предхождан от непоносимата си смрад.

— Тоя го намерихме заключен в една килия в кулата — обяви придружителят му, безбрад младеж с рижа коса и прогизнали дрехи, несъмнено един от онези, които бяха преплували рова. — Казва, че му викали Смрад.

— Не се сещам защо — каза усмихнат Теон. — Ти винаги ли миришеш така, или току-що си нашибал някоя свиня?

— Нищо не съм шибал, откакто ме хванаха милорд. Хийки ми е името. Бях на служба при копелето на Дредфорт, докато Старките не му шибнаха една стрела за брачен дар.

На Теон това му се стори забавно.

— Той за кого се ожени?

— За вдовицата на Роговия лес, милорд.

— За оная бабичка? Сляп ли е бил? На нея циците й са като празни мехове, сухи и сбръчкани.

— Че той не са ожени зарад циците й, милорд.

Железните мъже залостиха вратите в дъното на залата. От високия стол Бран видя, че са двадесетина. „Сигурно е оставил още да пазят на портите и при оръжейната.“ Въпреки това не можеше да са повече от тридесет. Теон вдигна ръце за тишина.

— Всички вие ме познавате.

— Тъй де, знаем каква торба с лайна си! — изрева Микен преди плешивият да го сръга в корема с дръжката на копието, след което го шибна с острия край през лицето. Ковачът се олюля и изплю един зъб.

— Микен, ти мълчи. — Бран се постара да го каже строго и властно, както го правеше Роб, когато той заповядваше тук, но гласът му го предаде и излезе пискливо.