Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Няма! — викна Бран. — Ние ще се бием с вас и ще ви изхвърлим. Никога не съм се предавал, не можеш да ме накараш да кажа това.

— Това не е детска игра, Бран, така че не ми се прави на момченце, няма да го търпя. Замъкът е мой, но тези хора все още са твои. Ако принцът иска да им опази живота, най-добре е да постъпи, както му се казва. — Стана и отиде до вратата. — Някой ще дойде да те облече и да те занесе в Голямата зала. Внимателно премисли какво ще им кажеш.

Чакането накара Бран да се почувства още по-безпомощен. Седеше в стола до прозореца и се взираше навън в тъмните кули и черните като сянка стени. По едно време му се стори, че чува викове оттатък войнишката трапезария и нещо, което можеше да е дрънчене на мечове, но нямаше ушите на Лято, за да чуе ясно, нито ноздрите му, за да го подуши. „Буден съм си все така прекършен, но когато спя, когато съм Лято, мога и да тичам, и да се бия, и да чувам, и да мириша.“

Беше очаквал да дойде Ходор или може би някое от прислужващите му момичета, но когато вратата се отвори, се оказа майстер Лувин. Носеше запалена свещ.

— Бран — каза той, — ти… знаеш какво се случи? Казали са ти? — Кожата над лявото му око беше разкъсана и по лицето му се стичаше кръв.

— Теон дойде. Казва, че сега Зимен хребет бил негов.

Майстерът остави свещта и изтри кръвта от бузата си.

— Преплуваха рова. Изкачиха стената с куки и въжета. Нахвърлиха се мокри и прогизнали, със стомана в ръка. — От раната пак бликна кръв и той приседна на стола до вратата. — Бирения корем беше на портата. Изненадаха го в кулата и го убиха. Ливадата също е ранен. Успях да пусна два гарвана преди да нахлуят. Птицата за Бял залив прелетя, но другата я свалиха със стрела. — Майстерът заби поглед в чергите на пода. — Сир Родрик отведе твърде много мъже, но и аз съм не по-малко виновен от него. Изобщо не помислих за тази опасност, никога…

„Джойен го видя“ — помисли Бран.

— По-добре ми помогни да се облека.

— Да, така е. — В тежкия, обкован с желязо сандък под леглото на Бран майстерът намери долни дрехи, панталон и туника. — Ти си Старк на Зимния хребет, наследникът на Роб. Трябва да приличаш на принц. — С общи усилия той се облече както подобава на господар.

— Теон иска от мен да предам замъка — каза Бран, докато майстерът закопчаваше плаща му с любимата му игла с вълчата глава.

— В това няма нищо срамно. Един господар трябва да запази живота на своите поданици. Жестоките места раждат жестоки хора, Бран, помни го, докато се разправяш с тези железни хора. Твоят лорд баща направи каквото можа, за да смекчи нрава на Теон, но се страхувам, че е било твърде малко и че вече е твърде късно.