Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Двама железни мъже почнаха да бият Ходор с дръжките на копията си. Конярчето рухна на пода, мъчейки се да се защити с ръце.

— Ще бъда за вас толкова добър господар, колкото беше Едард Старк. — Теон повиши глас, за да могат да го чуят въпреки плющенето на тоягите по човешка плът. — Но който ми измени, ще съжали горчиво. И не си мислете, че мъжете, които виждате тук, са всичката ми сила. Тореново поле и Дълбоки лес също скоро ще бъдат наши, а чичо ми отплава нагоре към Соленото копие, за да завземе Рова на Кайлин. Ако Роб Старк успее да изтласка Ланистърите, може да си царува оттук нататък като крал на Тризъбеца, но домът Грейджой вече държи Севера.

— Лордовете на Старк ще се бият с вас — викна Смрад. — Оня шопар при Белия залив например, а също и Ъмбърите и Карстарките. Ще ви трябват хора. Освободи ме и съм твой.

Теон го изгледа преценяващо.

— По-умен си, отколкото миришеш, но тая воня няма да мога да понеса.

— Добре де — рече Смрад. — Ще се поумия. Ако ме освободиш.

— Изключително благоразумен човек. — Теон се усмихна. — На колене.

Един от железните мъже подаде меч на Смрад, а той го положи в краката на Теон и се закле в покорство към дома Грейджой и краля Бейлон. Бран не можеше да гледа повече. Зеленият сън се сбъдваше.

— Милорд Грейджой! — Оша пристъпи край тялото на Микен. — Аз също бях доведена тук като пленница. Вие бяхте в деня, когато ме плениха.

„А аз те мислех за приятелка“ — каза си с болка Бран.

— На мен ми трябват бойци — заяви Теон, — а не кухненски прислужнички.

— Ами той Роб Старк ме натика в кухните. Цяла година трябваше да търкам котли, да стържа мас и да топля сламата ей за тоя. — Тя погледна с яд Гейдж. — До гуша ми дойде. Дай ми пак да хвана копие.

— За тебе имам едно копие ей туканка — рече плешивият, който бе убил Микен, и стисна ухилен с две шепи срамотиите си. Оша заби кокалестото си коляно между краката му.

— Това мекото и розовото си го дръж за тебе. — Издърпа му копието, удари го през гърба с дръжката и го свали на пода. — На мене ми дай дърво и желязо. — Плешивият се загърчи по пода, а останалите зареваха от смях.

Теон се смя с тях.

— Ставаш — каза той. — Задръж копието. Стиг може да си намери друго. Сега коленичи и се закълни.

След като никой повече не се разтича да му се врече, ги освободиха с предупреждението всеки да си върши работата и да не създава неприятности. На Ходор му възложиха да отнесе Бран до постелята му. „Ходор“ — изхлипа той с разцепени устни, вдигна Бран в огромните си яки окървавени ръце и го понесе навън под дъжда.