Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Казахте ли нещо? — попита тя. — Не казвате нищо? Значи не одобрявате моите думи или може би сте удовлетворен от създалото се положение?
Раул се приближи към принцесата.
— Ваше величество желае да ми разкаже нещо, но естественото великодушие кара ваше височество внимателно да мери думите си. Аз моля ваше височество нищо да не скрива, тъй като имам достатъчно сили и съм готов да ви слушам.
— За какво намеквате всъщност?
— За това, за което ваше височество иска да ме постави в известност.
Произнасяйки тези думи, Раул не можа да сдържи своя трепет.
— Да — прошепна принцесата, — това е жестоко, но след като съм започнала…
— Да, след като стигнахте дотам, ваше височество, не се спирайте и завършете.
Хенриета стана бързо и нервно се разходи из стаята.
— Какво ви каза Дьо Гиш? — внезапно попита тя. — Нищо ли не ви е казал? О, колко добре го познавам!
— Той несъмнено е искал да ме пощади.
— И това се нарича приятелство! А господин Д’Артанян, при когото току-що бяхте, какво ви каза той?
— Нищо повече от Дьо Гиш.
Хенриета направи нетърпеливо движение:
— Но на вас не може да не ви е известно какво говори целият двор!
— Нищо не ми е известно, ваше височество.
— Нито сцената по време на бурята?… Нито срещата насаме в гората?… Нито бягството в Шайо?
Раул, който се люлееше като цвете, досегнато от сърпа на жетваря, направи свръхчовешко усилие да се усмихне и отвърна с трогващо простодушие:
— Имах честта да съобщя на ваше височество, че абсолютно нищо не зная. Аз съм беден, забравен от всички изгнаник, току-що пристигнал от Англия. Между вас и мен се простираше бурното море и мълвата за всичко, което вие разказахте сега, не можеше да достигне до мен.
Хенриета беше трогната от мъжеството на този млад човек.
Но сърцето й в този миг жадуваше да чуе от измамения влюбен, че той както преди помни тази, която му причинява толкова страдания.
— Господин Дьо Бражелон — каза тя, — това, което вашите приятели не са пожелали да направят за вас от уважение или от любов, ще направя аз. Аз ще бъда ваш истински приятел. Вие високо държите главата си като истински порядъчен човек и аз не искам да я наведете под град от насмешки след седмица — трябва да ви кажа това — сред всеобщото презрение.
— Ах! — прошепна смъртно бледният Раул. — Нима дотам се е стигнало?
— Ако не сте осведомен — каза принцесата, — виждам, че все пак се досещате. Вие бяхте годеник на госпожица Дьо ла Валиер!
— Да, ваше височество.
— След като сте неин годеник, аз съм длъжна да ви предупредя: съвсем скоро ще я изгоня…
— Ще я изгоните!? — извика Бражелон.
— Без съмнение. Нима мислите, че аз вечно ще се съобразявам със сълзите и молбите на краля? Не, не, моят дом няма дълго да служи за подобни истории. Но вие едва се държите на крака…
— Не, простете, ваше височество — каза Раул, правейки огромно усилие над себе си. — Стори ми се, че умирам. Ваше височество каза, че кралят е плакал, кралят е молил…
— Да, но напразно.
Тя разказа на Раул за сцената в Шайо и за отчаянието на краля след завръщането му в двореца. Разказа за своята снизходителност и за ужасните думи, с които разгневена и унижена бе надвила гнева на краля. Раул наведе глава.
— Какво мислите за това? — попита тя.
— Кралят я обича — отвърна Раул.
— Но вие като че ли искате да кажете, че тя не го обича.
— Уви, аз все още мисля за времето, когато тя ме обичаше, ваше височество.
Хенриета за миг се възхити на това възвишено недоверие, но после сви рамене и каза:
— Вие не ми вярвате? О, колко я обичате! Вие се съмнявате, че тя е отдала своята любов на краля?
— Докато не получа доказателства. Простете ми, но тя ми даде дума, а тя е благородна девойка.
— Доказателства?… Е, какво, да вървим!
Глава петдесет и трета
ОБИСК
Принцесата поведе Раул през двора към онази част на двореца, където живееше Ла Валиер, изкачи се по стълбата, по която същата сутрин той се беше качил, и се спря пред вратата, където младият човек бе срещнал толкова странен прием от страна на Монтале.
Моментът беше добре избран. Нищо не пречеше на принцесата да пристъпи към изпълнението на своя план. Замъкът беше пуст. Кралят, придворните дами и кавалерите бяха заминали за Сен-Жермен. С тях не бе заминала само Хенриета, която беше разбрала за завръщането на Бражелон и беше решила как да използва това. Като се позова на неразположение, тя остана в двореца.
Принцесата беше уверена, че нито в стаята на Ла Валиер, нито в апартаментите на Сент-Енян няма да завари никого. Тя извади от джоба си ключ и отвори вратата за стаите на придворните й дами.