Нож от блянове

— Мисли за това като за наказание — прекъсна я Егвийн. Светлина! Нападани Сестри? Нещата се оказваха още по-лоши, отколкото си беше мислила. Трябваше да си напомни, че семената ще поникнат по-лесно в добре наторена почва.

Беонин отново се огледа и Терваил понечи да дойде при тях, но тя поклати глава. Лицето й беше спокойно въпреки червените петна по бузите, но отвътре сигурно й кипеше.

— Знаеш, че мога да те пратя при Наставницата на новачките, нали? — каза тя прегракнало. — Чувам, че половината ти ден минава в писъци при нея. Мисля, че повече визити няма да ти харесат, нали?

Егвийн се усмихна. Няма и преди два часа бе успяла да се усмихне в мига, в който камшикът на Силвиана спря да я пердаши. Това сега беше по-трудно.

— И знае ли човек какво мога да изпищя? За някои клетви навярно? — Беонин пребледня. Не, никак не държеше това да се разкрие. — Може да си се самоубедила, че вече не съм Амирлин, Беонин, но е време отново да се убедиш, че съм. Ще предупредиш другите, каквото и да ти струва това. Кажи им да стоят настрана от мен, освен ако не заповядам друго. Вече бездруго са привлекли достатъчно внимание. Но отсега нататък ще ме търсиш всеки ден, да не би да имам нови указания за тях. Вече имам някои.

Бързо й изреди нещата, които държеше да се подхвърлят в разговори, това за лишаването на Шемерин от шала, за вината на Елайда в провалите при Черната кула и Думайски кладенци, всички семена, които досега посяваше сама. Вече щяха да се посяват не едно по едно, а да се хвърлят с шепи.

— Не мога да кажа за другите Аджи — отвърна Беонин, след като Егвийн приключи, — но в Сивата Сестрите често говорят за тези неща. Очите и ушите са доста заети напоследък. Излизат наяве тайни, които Елайда се е надявала да затаи. Сигурна съм, че така трябва да е и при другите. Може би не е нужно аз да…

— Предупреди ги и им предай заповедите ми, Беонин. — Егвийн отново сложи кобилицата на рамото си и я намести да изравни тежестта. Две-три от Белите можеха като нищо да я наложат с четката или с чехъла и пак да я пратят при Силвиана затова, че се бави. Да прегърнеш болката, дори да я приемаш още не значеше, че трябва да я търсиш ненужно. — Запомни. Това е наказание, което съм ти наложила.

— Ще направя каквото казваш — отвърна Беонин с явна неохота. Изведнъж погледът й се втвърди. — Приятно ще е да видя Елайда свалена — добави тя злостно и забърза към Мелавейр.

Тази смайваща среща, завършила с победа, накара Егвийн да се почувства много добре през деня, нищо, че Ферейн наистина реши, че се бави. Бялата Заседателка бе пухкава, но ръката й бе силна поне колкото на Силвиана.

Същата нощ се домъкна до откритите килии, въпреки че ужасно й се искаше да си легне. Освен уроците и воя под камшика на Силвиана — този път малко преди вечеря — повечето от деня й беше минал в носене на вода. Гърбът и раменете я боляха. Ръцете я боляха, краката. Залиташе от умора. Странно, главоболието й, откакто я плениха, беше изчезнало, нямаше ги и мрачните сънища, от които се събуждаше разстроена, макар да не ги помнеше, но вече си мислеше, че тази нощ я чака силно главоболие. Това значеше, че трудно ще различи верните сънища, а напоследък я бяха споходили няколко хубави — за Ранд, за Мат, за Перин и даже за Гавин, макар че повечето сънища за него винаги си бяха такива.