Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Как така? — тихичко му изрева Швейк.
— Другари, недейте вика толкова — тихо помоли Балоун, — чувствувам го вече в кръста си, ще ни чуят и веднага ще започнат да стрелят по нас. Знам си аз. Изпратили са ни напред, за да видим дали няма противник, и щом чуят стрелба, веднага ще разберат, че трябва да спрат. Ние, другари, както ме учеше подофицерът Терна, сме разузнавателен патрул…
— Хайде върви тогава най-отпред — каза Швейк. — Ние ще вървим подир тебе, за да ни пазиш с тялото си, като си такъв великан. Като те улучат, съобщи ни, за да можем своевременно да залегнем. Ей, че си войник и ти, виждате ли го, та той се е уплашил, че щели да стрелят по него. Тъкмо това трябва да радва всекиго, колкото повече стреля по него противникът, толкова по-малки стават запасите му от муниции. С всеки изстрел по тебе боеспособността на противника се намалява. При това той е доволен, че може да стреля по тебе, защото няма да има нужда да мъкне със себе си патроните и ще му стане по-лекичко, като бяга.
Балоун тежко въздъхна:
— Ох, ами какво ще стане със стопанството у дома!
— Плюй на стопанството — посъветва го Швейк, — по-добре умри за императора. Нима не си учил тия неща в казармата?
— Те само споменаваха за това — каза шантавият Балоун. — Водеха ме все по плацове и полигони, а след това нищо повече не можах да науча, защото ме направиха свръзка… Поне императорът да ни хранеше по-добре…
— Ама и ти си една ненаситна свиня, мама му стара! Преди боя войникът не бива да получава никаква храна, това още на времето ни го разправяше в училището капитан Унтергриц. Той обикновено ни казваше: „И да знаете, ей, диванета с диванета, ако се стигне някога до война, до атака, да не вземете преди атаката да преядете. Който преяде и го улучат в корема, веднага ще опъне петалата, защото всичката чорба и хлябът в такъв случай ще излязат от червата и такъв войник веднага пуква от перитонит. Но когато ти е празен стомахът, един куршум в корема нищо не представлява, все едно оса те е ужилила, цяло удоволствие.“
— Моята воденица работи много добре — каза Балоун, — в стомаха ми никога не остава нищо. Аз мога да ти изям цяла паница кнедли със свинско и зеле и все пак след половин час няма да изсера повече от три супени лъжици, останалото изчезва някъде в мене. Някои казват например, че като ядат гъби „лисици“, те си излизали от тях така, както са ги изяли, оставало само да ги измият и отново да ги сготвят на кисело. При мене — обратно. Аз взема, че се напраскам с „лисици“, друг да е, ще се пръсне, а след това, като ида по нужда, изпърдявам само малко жълта кашичка като пеленаче, останалото изчезва в мене. В мене, байно — интимно пошепна Балоун на Швейк, — се стопяват и рибешките кости, и сливовите костилки. Веднъж нарочно ги броих. Изядох седемдесет сливови кнедли с все костилките, а като дойде време да ходя по нужда, отидох на скришно място и там с една клечка го поразчоплих, та да отделя костилките. От седемдесет костилки повече от половината се бяха стопили.
От устата на Балоун се откъсна тиха продължителна въздишка:
— Булката правеше сливови кнедли от картофено тесто, в което слагаше и извара, та да е по-хранително. Тя по ги обичаше посипани с мак, отколкото със сирене, а пък аз тъкмо наопаки, та затова веднъж я наплясках… Не ценях аз семейното си щастие.
Балоун се спря, млясна, прекара езика си по небцето и каза тъжно и меко:
— Знаеш ли, приятелю, сега, откак загубих това щастие, все ми се струва, че е била права жената и че с тоя неин мак те са по-добри. Тогава все ми се струваше, че макът се завира между зъбите ми и това ме дразнеше, но сега си мисля, де да го има, че да се завира… Колко е изстрадала моята жена от мене за щяло и нещяло. Колко пъти е плакала, когато я карах да слага повече джоджен в кървавиците и при това я ръгах в ребрата. Веднъж така я наложих, сиромашката, че лежа два дена — не искаше да ми заколи пуяк за вечеря и разправяше, че ми било достатъчно и някое петле. Ех, приятелю — разплака се Балоун, — де да ги имаше сега кървавиците без джоджен и петлите. Обичаш ли сос от копър? Знаеш ли колко пъти сме се карали заради него с жената, а сега бих го пил като кафенце.
Полека-лека Балоун позабрави за мнимата опасност и даже когато наближиха Лисковец и се заспускаха надолу по склона, развълнувано продължи да разказва на Швейк в нощната тишина как е светотатствувал на времето и какво би ял сега с голям апетит и с благодарност.
След тях вървяха телефонистът Ходоунски и фелдфебелът Ванек.
Ходоунски разправяше на Ванек, че според него Световната война е идиотщина. Най-лошото в нея било, когато прекъснат телефонната жица и ти посред нощ трябва да ходиш да я кърпиш, още по-лошо обаче било, че едно време във войните не са си служили с прожектори. А сега, тъкмо си се заел да кърпиш теловете, противникът те открива с прожекторите и насочва срещу тебе целия артилерийски огън.