Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ме насочихте към нещо, Поул.
— Аз? — възкликна сър Уолтър, обезпокоен от възможните последици от собствената си забележка. — Към нищо не съм ви насочвал!
— Мистър Стрейндж — разсъдливо се намеси лорд Портисхед, — не можете да говорите сериозно. Човек с вашата ерудиция да иска да става… скитник! Сър, това е много неочаквана идея.
Стрейндж скръсти ръце, отново погледна към „Сохо Скуеър“ и каза: — Е, няма да тръгна днес — после се усмихна иронично и почти заприлича на предишния Джонатан Стрейндж. — Ще изчакам да спре да вали129.
50
„ИСТОРИЯ И ПРАКТИКА НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ“
Април — краят на септември 1816 година
ПРИЯТЕЛИТЕ НА СТРЕЙНДЖ с успокоение научиха, че магьосникът не възнамерява да изостави удобните къщи, приличния доход и прислугата, за да тръгне да скита като циганин във вятър и дъжд, но малцина от тях одобриха новото му начинание. Те имаха сериозно основание да се боят, че Стрейндж е отхвърлил всякакви задръжки и че няма магия, която да не е готов да опита. Обещанието, дадено на Арабела, засега го държеше настрана от Кралските пътища, но никакви предупреждения на сър Уолтър не можеха да го спрат постоянно да говори и да се интересува от Джон Ъскглас и от поданиците му феи.
Към края на април тримата нови ученици на Стрейндж — почитаемият Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и учителят по танци Том Леви — вече се бяха настанили в близост до „Сохо Скуеър“ и всеки ден посещаваха дома на Стрейндж, за да изучават магия. В промеждутъците между уроците им Стрейндж работеше над книгата си или правеше магии за армията и Източноиндийската компания. Освен това беше получил поръчения от Корпорацията на Ливърпул и Обществото на търговците в Бристол.
Фактът, че Стрейндж все още работеше за различни институции — или изобщо за някого, — така вбесяваше мистър Норел, че той се оплака на премиер-министъра лорд Ливърпул.
Лорд Ливърпул не прояви съчувствие.
— Генералите могат да правят каквото пожелаят, мистър Норел. Както знаете, правителството не се меси във военните дела130. Армията от години използва Стрейндж и не вижда причина да спре да го прави само защото вие сте се скарали. Що се отнася до Източно индийската компания, казаха ми, че служителите първо са се обърнали към вас, но вие се отказали да им помогнете.
Малките очички на мистър Норел бързо замигаха.
— Работата ми за правителството — за вас, милорд — поглъща голяма част от времето ми. Не мога да я пренебрегна заради делата на някаква частна компания.
— И, повярвайте ми, мистър Норел, ние сме ви признателни за това. Но все пак едва ли има нужда да ви обяснявам колко важна е Източноиндийската компания за страната ни, а тя отчаяно се нуждае от услугите на магьосник.
Компанията разполага с флотилии, оставени на милостта на бурите и лошото време, управлява обширни територии и войските й са принудени постоянно да отблъскват нападения на индийски принцове и бандити. Мистър Стрейндж се занимава с времето край бреговете и в Индийския океан и дава съвети за използване на магия на вражеските територии. Директорите на Източноиндийската компания смятат, че опитът му на Пиренейския полуостров е неоценим. Това е поредното доказателство, че Англия спешно се нуждае от още магьосници. Мистър Норел, колкото и да се стараете, не можете да бъдете навсякъде и да се занимавате с всичко — а и никой не очаква това от вас. Чух, че мистър Стрейндж е взел ученици. Много бих се радвал да чуя, че и вие възнамерявате да сторите същото.
Въпреки одобрението на лорд Ливърпул обучението на тримата млади магьосници Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и Том Леви не вървеше по-гладко от обучението на Стрейндж преди шест години. Единствената разлика беше, че докато Стрейндж бе принуден да се бори с потайността на Норел, младежите трябваше постоянно да търпят унинието и безпокойството на Стрейндж.
В началото на юни първият том на „История и практика на английската магия“ беше завършен. Стрейндж го занесе на мистър Мъри и никой не се изненада, когато на другия ден съобщи на учениците си Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и Том Леви, че ще се наложи да прекъснат за известно време обучението по магия, защото той заминава за чужбина.
— Мисля, че планът ви е отличен! — възкликна сър Уолтър, когато Стрейндж му каза за решението си. — Промяна на обстановката. Точно това бих ви препоръчал. Вървете! Вървете!
129
Дори Джон Ъскглас, на чиито плещи лежи отговорността за три кралства и за английската магия, има навика да предприема загадъчни дълги пътешествия. През 1241 година той напуска дома си в Нюкасъл по тайнствен начин, достъпен само на магьосниците. Казва на един прислужник, че след ден ще го намерят заспал на пейката пред огъня.
На другия ден прислужникът и останалите придворни потърсили краля на пейката пред огъня, но там го нямало. Започнали да проверяват всяка сутрин и всяка вечер, но той не се появявал.
Уилям, граф на Ланчестър, поел управлението на кралството, като много от решенията отлагал „до завръщането на краля“. Но времето минавало и хората започнали да се съмняват, че той ще се върне. Една година и един ден след заминаването на краля го намерили заспал на пейката пред огъня.
Той като че ли не подозирал какво се е случило и на никого не казал къде е бил. Никой не посмял да го попита дали още в началото е възнамерявал да отсъства толкова дълго, или нещо му е попречило да се върне по-рано. Уилям от Ланчестър извикал прислужника и го накарал да повтори точните думи, казани от краля на тръгване. Уилям попитал възможно ли е кралят да е казал, че ще отсъства една година и един ден. Може би, отвърнал човекът, кралят поначало говори тихо, така че е възможно да не го е чул добре.
130
Това съвсем не беше вярно. По време на войната на Пиренейския полуостров херцог Уелингтън постоянно се оплакваше, че правителството се меси в работите на военните.