Нож от блянове

Рано на седмия ден от своя плен носеше за пореден път вода нагоре в Кулата, този път за жилищата на Бялата Аджа — и изведнъж се закова на място, все едно че нещо я удари силно в корема. По спираловидния коридор към нея крачеха две жени в шалове със сиви ресни, следвани от двама Стражници. Едната беше Мелавейр Сомейнелин, грубовата кайриенка с рокля от фино тъкана вълна и сиви кичури в черната коса. Другата, синеока и с тъмно меден цвят на косата, беше Беонин!

— Ти значи ме предаде! — каза сърдито Егвийн. И нещо й хрумна. Как бе могла да я предаде Беонин, след като й се бе заклела във вярност? — Трябва да си Черна Аджа!

Мелавейр се изпъна, колкото можа, а то не беше много, защото беше с цяла педя по-ниска от Егвийн, опря юмруци на дебелите си бедра и отвори уста, за да избухне. Егвийн беше имала един урок при нея и макар тя обикновено да беше мила жена, знаеше, че ядоса ли се, става страховита. Но Беонин я хвана за пълничката ръка.

— Моля те, остави ме да поговоря с нея насаме, Мелавейр.

— Вярвам, че ще й поговориш рязко — сопна се Мелавейр. — Как може изобщо да хвърля такова обвинение…! Изобщо да си помисли такова нещо! — Поклати с отвращение глава и се оттегли малко по-нагоре по коридора, последвана от Стражника си, трътлест и още по-широк от нея, като мечок, въпреки че се движеше с присъщото за Стражниците изящество.

Беонин даде знак и изчака, докато нейният Стражник, длъгнест и с дълъг белег през лицето, отиде при тях. И намести няколко пъти шала на раменете си, преди да заговори тихо:

— Нищо не съм предала. Нямаше да ти се закълна, само че Съветът щеше да заповяда да ме набият с брезови пръчки, ако научехатайните, които знаеш. И може би повече от веднъж, при това. Достатъчно основание да се закълна, нали? Никога не съм се преструвала, че те обичам, но останах вярна на тази клетва, докато не те плениха. Но ти вече не си Амирлин, нали? Не и като пленничка, не и след като няма никаква надежда да бъдеш освободена, след като сама отказа да бъдеш освободена. И при това отново си новачка, тъй че за онази клетва има две причини вече да не е в сила. Всички приказки за бунт бяха залудо. Бунтът приключи. Бялата кула скоро ще е цяла отново и няма да съжаля, като я видя цяла.

Егвийн смъкна кобилицата от рамото си, сложи ведрата с вода на пода и скръсти ръце под гърдите си. Беше се старала да се държи невъзмутимо, откакто я плениха — е, освен когато я наказваха — но тази среща и камък щеше да подложи на изпитание.

— Много надълго се обясняваш. Да не би да се опитваш сама да се убедиш? Няма да стане, Беонин. Няма. Ако бунтът е приключил, къде е пороят от Сестри, стичащи се да коленичат пред Елайда и да приемат наказанието й? Светлина, какво още си предала? Всичко? — Изглеждаше напълно възможно. Беше посетила многократно кабинета на Елайда в Тел-айеран-риод, но кутията й с писмата винаги се оказваше празна. Вече знаеше защо.