Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Някакви нареждания, капитане?
Идрена изчакваше на стълбите на бака, нарамила закривената си сабя, прибрана в ножницата. Повечето от екипажа се бяха подредили зад нея, готови за битка.
— Тя ни напада — избоботи Роданов. — Знам, че не е лесно, но Дракаша върлува във верарски води и ще превърне живота, на който всички ние се наслаждаваме, в ад, ако не я спрем сега.
Подредете се на десния борд, както се уговорихме. Щитовете най-отпред. Арбалетите отзад. Запомнете — един залп, после ги хвърляйте и вадете сабите. Екипажите на лодките, към десния борд, след като се сблъскаме с „Орхидеята“. Скобите готови в средата на кораба и на носа. Рулеви! Заповядвам — управлявай идеално или се моли да загинеш в битката.
Този ден ще се обагри в червено! Дракаша е достоен противник. Ала какво сме ние, над всички ветрове и води в Пиринчено море?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“! — изкрещя екипажът в един глас.
— Кои сме ние — никога вземани на абордаж, никога побеждавани?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“!
— Какво крещят враговете ни, когато произнасят името на свойта гибел пред съда на боговете?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“!
— Това сме ние! — Той размаха боздугана във въздуха. — И сме подготвили изненади за Замира Дракаша! Изнесете клетките!
Три отряда от по шестима моряци изнесоха на бака покритите със зебло клетки. Те имаха дървени дръжки за носене, прикрепени по-далече от стоманените им мрежи. Бяха дълги около шест стъпки и наполовина на ширина и дължина.
— Нищо не са яли от вчера, нали?
— Да — потвърди Идрена.
— Чудесно. — Роданов провери отново десния парапет там, където дърводелецът му бе разхлабил, така че едно по-силно бутане да събори около десет стъпки дълга част от него. Петно върху любимия му „Владетел“, но после лесно можеше да се поправи. — Подредете клетките тук. И почвайте да ги ритате. Да ги раздразним.
6
Двата кораба се сблъскаха сред вълните и за втори път на Локи Ламора му предстоеше непосредствено участие в морска битка.
— Дръж се, Мум! — извика Дракаша, загледана отвъд левия парапет на квартердека. Локи и Джийн чакаха наблизо, въоръжени с брадви и саби. Джийн си беше сложил и чифт кожени предпазители, присвоени от имуществото на Басрин, който не се виждаше никакъв, защото само той се беше качил в малката лодка. „Моята лодка“ — помисли си Локи малко натъжен.
В „хвърковатия отряд“ двамата с Джийн бяха избрали Малакасти, Джабрил и Стрева, а също и Гуилем. Всички, освен него бяха с щитове и копия. Кроткият на вид интендант беше сложил кожена престилка, натъпкана с тежки оловни заряди за прашката в лявата му ръка.
Повечето моряци чакаха в средата на кораба, подредени така, както заповяда Дракаша — тези с големите щитове и острите мечове най-отпред, а онези с прътите — отзад. Гротът и фокът бяха прибрани, противопожарните кофи — подготвени, входът откъм левия борд охраняван от „мрежата дерачка“, както я беше нарекла Делмастро. „Отровната орхидея“ бързаше към прегръдката на „Владетелят на ужаса“ като влюбена жена след дълга раздяла.
Делмастро излезе от бъркотията в средата на палубата. Изглеждаше като първия път, когато Локи я видя — с кожената ризница и коса, прибрана за битката. Без да обръща внимание на затъкнатите в коланите им оръжия, тя се метна върху Джийн и го обви с ръце и крака. Той я прегърна и двамата започнаха да се целуват, докато Локи не се прокашля шумно. Преди битка няма да видиш точно пък това, мислеше си той.
— Този ден е наш — рече Езри, когато най-сетне се откъснаха един от друг.
— Опитай се да не ги изтрепеш всичките, преди да се включа и аз! — Джийн й се усмихна отвисоко, а тя му подаде някаква копринена торбичка.
— Какво е това?
— Кичур от косата ми — отвърна Езри. — Исках да ти го дам още преди дни, обаче ни се отвори работа с тия нападения. Нали се сещаш, пиратство, неспокоен живот…
— Благодаря ти, любима.
— Виж, ако се намериш в беда, където и да си, тикни тази торбичка под носа на онзи, който те тормози, и му кажи: „Представа си нямаш с кого се ебаваш. Аз съм под закрилата на дамата, която ми даде този предмет в знак на благоволение“.