Достатъчно време за любов [bg]

Лазарус си призна, че тя има право. Веждите на дядо му хвръкнаха нагоре.

— Какво? Значи трябва да предупредя свещеника. Но ако сте се запознали там…

— Не сме се запознавали в църквата, татко. С тая детска градина около себе си едва успявам да разменя някоя-друга приказка с преподобния и мисис Дрейпър. Но със сигурност видях там мистър Бронсън миналата неделя. Новото лице винаги изпъква сред познатите.

— Може и така да е, дъще, но аз питах за друго. На кого ти прилича Тед? Добре, не се мъчи. Погледни — не ти ли напомня за чичо ти Нед?

— Да, сходството е очевидно. Но най-много прилича на теб, татко.

— Не, нашият Тед е роден в Спрингфийлд, а аз вършех греховете си на север от този град.

— Татко!

— Спокойно, дъще, няма да разбуним никакви семейни призраци. Мога ли да разправя за вас, Тед?

— Разбира се, мистър Джонсън. Както казахте, няма от какво да се срамува човек — и аз не се срамувам.

— Морийн, Тед е сирак… подхвърлено дете. И ако сега Нед не сгряваше длани в пъкъла, щях да му задам няколко неудобни въпроса. Времето и мястото отговарят, така че Тед несъмнено е наш роднина.

— Предполагам, че караш госта ни да се притеснява, татко.

— Не е вярно. Няма нужда да се превземаш, млада госпожо. Ти си голяма жена, вече имаш деца, така че пред теб може да се говори без заобикалки.

— Мисис Смит, аз не се притеснявам. Които и да са родителите ми, аз се гордея с тях. Те са ми дали здраво, силно тяло и мозък, който съвсем добре си върши работата…

— Добре казано, млади човече.

— … всъщност с радост бих нарекъл баща ви чичо, а вас братовчедка, но уви, това не е така. И двамата ми родители са умрели по време на тифната епидемия; датите съвпадат.

Мистър Джонсън се намръщи.

— На колко години си, Тед?

След кратък размисъл Лазарус реши да се изкара връстник на майка си.

— На тридесет и пет:

— И аз съм на толкова.

— Наистина ли, мисис Смит? Ако не бяхте споменали току-що, че дъщеря ви вече ходи да гледа заедно с някакъв младеж движещите се картинки, бих си помислил, че сте на около осемнайсет.

— Но моля ви! Аз имам осем деца.

— Изключено!

— Морийн е по-голяма, отколкото изглежда — потвърди баща й. — И не се е променила, откакто беше булка. Сигурно е наследствено — майка й досега няма нито един бял косъм. (А къде ли е баба? Ах да, не бива да питам.) Обаче и на теб човек не може да ти даде толкова; бих казал, че още има време, докато станеш на трийсет.

— Не знам със сигурност на колко съм. Но няма начин да съм по-млад. Сигурно съм малко по-възрастен. (Съвсем малко, Дядка!) Единственото, което знам, е, че са ме оставили в приюта на 4 юли 1882 година.

— Но това е моят рожден ден!