Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Калан усети, че по лицето й се стичат сълзи.
Свела глава, за да не я разпознае някой, Ан вървеше по коридора към подземията. Зед я следваше по петите. Жената зад масата на входа се изправи и ги изгледа подозрително. Пристъпи напред.
— Кой е? — В гласа й се долавяше напрежение. — Вече на никого не е позволено да стъпва тук. Всички са предупредени.
Ан усети вълна от Хан да я блъска в рамото. Сестра Беки се спусна да я спре. Щом Прелатът вдигна глава, очите на Беки станаха огромни като палачинки.
Ан заби дакрата си в сърцето й. Преди да се строполи на пода, от очите на Беки заструи светлина.
Зед отскочи встрани.
— Ти я уби! Току-що уби бременна жена!
— Ти — прошепна Ан — я осъди на смърт. Моля се да си предизвикал смъртта на Сестра на мрака, а не на Сестра на светлината.
Зед я сграбчи за рамото.
— Да не си се побъркала, жено?
— Наредих на Сестрите на светлината да се махнат от Двореца. Казах им, че трябва да бягат. Молих те безброй пъти да ми позволиш да използвам дневника. Трябваше да проверя дали заповедите ми са изпълнени. След като отказа да го направиш, бях принудена да приема на доверие, че всичко е наред.
— Това не те извинява да я убиваш! Можеше просто да я обезвредиш!
— Ако заповедите ми са били изпълнени, значи тя е Сестра на мрака. Нямам шанс за честна битка със Сестра на мрака. Нито пък ти. Не можем да си позволим подобен риск.
— Ами ако не е от Сестрите на Пазителя?
— Не мога да оставя на случайността живота на всички останали.
В очите на Зед блесна ледена ярост.
— Ти си луда!
Ан повдигна вежда.
— О? А ти би рискувал живота на хиляди заради живота на някой, за когото имаш основания да вярваш, че е на страната на врага, така ли? По този начин ли стигна до магьосник от Първия орден?
Той я пусна.
— Добре, този път си права. Какво искаш от мен?
— Най-напред ще огледаме подземията, за да сме сигурни, че няма никой друг.
Двамата се разделиха, Ан от време на време надзърташе между рафтовете с книги, за да види дали той изпълнява нарежданията й. Ако се опиташе да избяга, тя щеше да го спре с яката и той го знаеше.
Харесваше дядото на Ричард, но нуждата налагаше да подклажда омразата му. Поради това трябваше да го държи в състояние на постоянен гняв и да го прилъже доброволно да приеме възможността, която тя ще му осигури.
Стигнаха до дъното на мрачните подземия, но не откриха никого. Ан целуна останалия без пръстен безименен пръст и благодари на Създателя. Потисна чувството, че е убила Сестра Беки, като си каза, че тя не би пазила подземията, освен ако не служи на Пазителя или на императора. Опита се да не мисли за невинното неродено дете, което загина заедно с нея.
— И сега какво? — сопна се Зед, когато се срещнаха в дъното на помещението, близо до една от малките стаички с ограничен достъп.
— Натан ще свърши своята част от работата. Доведох те тук, за да свършиш своята, другата половина на необходимото.
Дворецът е ограден от заклинание, направено преди три хиляди години. Успях да разбера, че е разклонена мрежа.
Зед повдигна вежда. Любопитството надмогна възмущението му.
— Доста сериозно твърдение. Никога не съм чувал за човек, способен да изтъче подобна мрежа. Сигурна ли си?
— Никой не може да изтъче подобна мрежа днес, но магьосниците от старите времена са имали тази сила.
Зед прокара палец по голобрадото си лице и заби поглед в нищото.
— Да, сигурно са имали. Предполагам. — Погледът му се върна върху очите й. — С каква цел?
— Заклинанието огражда владенията на Двореца. Външният щит, където оставихме Натан, е обвивката. Той създава средата, в която това тук може да съществува на този свят. Заклинанието на острова е свързано с останалите светове. Наред с другото то променя времето. Ето защо ние остаряваме по-бавно от хората, живеещи извън обсега на заклинанието.
Старият магьосник кимна удивен.
— Да, това обяснява нещата.
Ан отвърна поглед.
— Двамата с Натан сме на по близо хиляда години. Бях Прелат на Сестрите на светлината почти осем века.
Зед приглади робата върху кокалестите си хълбоци.
— Знаех, че това заклинание разтяга времето, за да ви даде възможност да вършите безумната си работа.
— Зед, когато магьосниците от старите времена са започнали ревниво да пазят силата си и са започнали да отказват да обучават млади мъже с дарба, за да не се превърнат те в заплаха за властта им, били създадени Сестрите на светлината, за да спасяват нещастните младежи от смърт.