Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Лъжкиня! Мама никога не е казвала подобно нещо! Мама не знае нищо!
— Напротив, Тобайъс, знае. Тя бъде докосната с малка част от дарбата. Сестрите дойдоха да те отведат. Ние те обичахме и не искахме да им позволим да ни отнемат малкия Тобайъс.
— Аз не притежавам тази поквара!
— Бъде вярно, братко. Казаха, че притежаваш дарбата, и искаха да те отведат в Двореца на пророците. Мама ми каза, че ако се върнат без теб, след тях ще дойдат нови. Ние ги убихме. Двете с мама. Тогава получи белега през устата си — докато се биехме с тях. Мама каза, че трябва да ги убием, за да не изпратят други. Каза, че никога не бива да ти позволявам да използваш дарбата си, защото иначе ще дойдат да те отведат.
Гърдите на Броган се повдигаха от ярост.
— Лъжи! Всичко е лъжи! Ти направи светкавицата и използваш красотата пред други!
— Не — проплака тя. — Те изгориха красотичките ми. Мама каза, че си роден за велики дела, но всичко може да бъде съсипано. Научи ме как да използвам красотичките, за да скрия външния си вид и да ти преча да използваш дарбата си. Искахме да бъдеш велик. Красотичките ми ги няма. Ти направи светкавицата.
Броган гледаше като обезумял, сякаш виждаше неща, които никой от останалите не забелязваше.
— Не бъде покварата — прошепна той. Бъда просто аз. Покварата бъде зло. Това не бъде зло. Това бъда аз.
Броган се отърси от замаяното си състояние и погледна Калан, която се опитваше да се изправи на крака. Стаята блесна в ослепителна светлина, той бе пуснал нова светкавица. Калан се наведе точно навреме, за да изсвисти светкавицата над главата й и да се забие в отсрещната стена. Броган скочи след нея.
— Тобайъс! Спри! Не бива да използваш дарбата си!
Тобайъс Броган погледна сестра си с призрачно спокойствие.
— Това бъде знак. Времето настъпи. Винаги съм знаел, че ще дойде. — Той вдигна ръка пред лицето си, между пръстите му пробягаха сини искри. — Това не бъде поквара, Лунета, а свещена сила. Покварата бъде грозна. Това бъде красиво. Създателят проигра правото си да ми диктува какво да правя. Създателят е проклетник. Сега силата е у мен. Дойде времето да я използвам. Сега аз ще съдя за делата на хората. — Той се обърна към Калан. — Сега аз бъда Създателят.
Лунета вдигна ръка в умолителен жест.
— Тобайъс, моля те…
Той се завъртя към нея, около дланите му се завихриха смъртоносни змии.
— Това, което имам, бъде велико. Никога повече няма да слушам лъжите ти, няма да виждам мръсното ти лице. Вие с мама сте проклетници. — Той извади меча си, светлината обгърна острието и то затрептя във въздуха.
Тя се намръщи.
— Не бива да използваш силата си, Тобайъс. Не бива.
Трепкащата светлина между пръстите му секна.
— Ще използвам каквото бъде мое!
Светлината отново пламна и затанцува по острието.
— Сега аз бъда Създателят. Аз имам силата и казвам, че ти трябва да умреш!
От очите му извираше лудост, той гледаше замаян как светкавиците пращят между пръстите му.
— Тогава ти — прошепна Лунета — си истинският проклетник и аз трябва да те спра, както си ме учил.
От дланта на Лунета се откъсна оцветена в розово мека светлина и прониза Тобайъс Броган в сърцето. В облака дим той си пое последен дъх и се строполи.
Тъй като не знаеше какво ще предприеме Лунета след това, Калан не помръдна. Стоеше абсолютно неподвижна като папрат в тревата. Ейди посегна нежно с ръка и каза нещо успокоително на родния си език.
Лунета сякаш не я чуваше. Сковано се затътри към брат си и зарови главата му в скута си. Калан си помисли, че ще й прилошее.
Изведнъж в стаята се появи Галтеро.
Сграбчи Лунета за косата и рязко дръпна главата й назад. Не забеляза Калан, скрита в сенките край стената.
— Вещице! — злобно изсъска той.
Лунета не направи опит да се съпротивлява. Беше като замаяна. Мечът на Броган лежеше на земята. Калан се спусна към него. Сграбчи го като обезумяла. Не беше достатъчно бърза.
Галтеро прокара ножа си през гърлото на Лунета.
Преди жената да докосне пода, Калан го прониза.
Той се строполи и Калан измъкна острието от тялото му.
— Ейди, ранена ли си?
— Външно не, дете.
— Разбирам, но точно в момента нямаме време за скръб.
Калан я сграбчи за ръката и след като внимателно провери дали Лунета наистина е махнала щита от вратата, преди да влязат, двете излязоха в коридора.
В двата края лежеше по един труп на Сестра — техните стражи. Лунета ги беше убила.
Калан чу някой да се изкачва по стълбите. Двете с Ейди се втурнаха напред и се изгубиха надолу по черното стълбище към задния изход. Огледаха се в тъмнината, не видяха никого, но в далечината доловиха смут. Тракане на стомана. Заедно, ръка за ръка, хукнаха да спасяват кожата си.