Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Алан взе топката. Отвращаваше се от допира до гладката й повърхност, очакваше да се съживи при докосването му. Ала не се случи нищо. Пъхна я в торбата, след това коленичи до Роланд.
Не знаеше колко време безуспешно са се опитвали да го върнат в съзнание, но забелязаха, че луната се е изкачила високо в небето, а димът откъм каньона вече се разсейваше. Накрая се отказаха, метнаха приятеля си на седлото на Ръшър и решиха да потеглят. Ако можеха да се доберат преди изгрев до гъстите гори на запад от Баронството, сигурно щяха да са в безопасност… но трябваше да стигнат поне дотам. Бяха разбили армията на Фарсън с поразителна лекота, но оцелелите сигурно щяха да се съберат отново на следващия ден. Най-добре беше да се махнат, преди това да се случи.
Напуснаха Айболт Каньон и крайбрежието на Меджис — яздеха под Демонската луна, с Роланд проснат напреки на седлото като труп.
27
Следващия ден прекараха в гората западно от Меджис, като чакаха Роланд да се свести. Когато мина пладне и той още беше в безсъзнание, Кътбърт каза:
— Провери дали можеш да проникнеш в съзнанието му.
Алан взе дланта на Роланд, концентрира се, наведе се над бледото, сънено лице на приятеля си и остана така почти половин час. Накрая тръсна глава и се изправи.
— Успя ли? — попита Кътбърт.
Алан въздъхна и поклати глава.
Измайсториха нещо като шейна от борови клонки, сложиха Роланд върху нея и продължиха, без да излизат на Големия път — би било прекалено опасно. Когато Роланд остана в безсъзнание и на следващия ден (Меджис беше далеч зад тях и младежите изпитваха необяснима носталгия) спряха, за да обсъдят какво да предприемат.
— Може ли да умре от глад или жажда, след като е в безсъзнание? — попита Кътбърт. — Не може, нали?
— Мисля, че е възможно — въздъхна Алан. Изминалата нощ им се беше сторила безкрайна. Легнаха на земята, завиха се през глава, за да затъмнят слънцето, и потънаха в мъртвешки сън. Събудиха се няколко минути преди да настъпи залезът и Демонската луна да пробие през скупчените облаци, които бяха предвестници на първите есенни бури.
Ококориха се, като видяха, че Роланд е седнал. Беше извадил топката и я притискаше в обятията си — късче от магия, мъртво като стъклените очи на Двуглавия. Очите на Роланд, също така мъртви, бяха втренчени в горската просека. От тук насетне щеше да се храни, но нямаше да спи. Щеше да пие от потоците, край които минаваха, но не и да говори. И нямаше да успеят да го разделят от Дъгата на Маерлин, с която се бяха сдобили на такава голяма цена. Но стъкленото кълбо не му показа нищо повече.
В отчаянието си Алан обгърна с длани лицето на Роланд, опитвайки се да проникне в съзнанието му. Само че там нямаше нищо. Създанието, което яздеше към Гилеад, не беше Роланд — или дори неговият призрак. Както лупата в края на цикъла си, тъй и той си беше отишъл.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: БОЖИИТЕ ЧЕДА БУЙКИ СИ ИМАТ
ПЪРВА ГЛАВА. В КАНЗАС СУТРИНТА
1
За пръв път от
(часове? дни?)
Стрелецът замълча. Известно време гледа към сградата на изток (осветеният от слънцето стъклен дворец изглеждаше като черен силует, обграден от златен ореол). Беше отпуснал лакти на коленете си. После взе мяха с вода, вдигна го над главата си, отвори уста и го наклони.
Адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу, докато преглъщаше. Водата се стичаше по набръчканото му чело и заливаше затворените му клепачи. Събираше се в триъгълната вдлъбнатина в основата на гръдната му кост и изтичаше назад по раменете му, мокреше косата му и я правеше по-тъмна.
Най-сетне остави мяха и остана да лежи със затворени очи и разперени над главата ръце, като човек, който се предава. От мокрото му лице на тънки струйки се вдигаше пара.
— Аххх! — промърмори.
— По-добре ли си? — попита Еди.
Клепачите на Стрелеца се повдигнаха и разкриха потъмнелите му сини очи.
— Да. Не знам как е възможно след този разказ, но е така!
— Някой психолог сигурно би ти го обяснил — каза Сузана, — но се съмнявам, че ще го изслушаш. — Сплете ръце зад гърба си, протегна се и потръпна… но потръпването беше рефлективно. Схващането и болката, които очакваше, липсваха и макар че гръбнакът й изпука, тя не чу изщракването, което очакваше.
— Ясно ми е едно — намеси се Еди, — трябваше да се изповядаш, за да ти олекне. Колко време сме стояли тук, Роланд?
— Само една нощ.
— И духовете направиха това в една единствена нощ — каза сънено Джейк. Ко седеше до него и го наблюдаваше с ясните си златисти очи.