Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд дръпна торбата преди Алан да се опита да я свали от рамото си. Бръкна в нея и извади топката. Тя сияеше — розова Демонска луна.
Зад и под тях дразнещият писък на изтъняването се усилваше и затихваше, усилваше и затихваше…
— Не гледай в това нещо — прошепна Кътбърт на Алан.
Роланд сведе глава към пулсиращата топка, светлината обля страните му като вода и очите му се потопиха в нея.
Видя Сюзан, дъщерята на коневъда. Видя я изправена в черната каручка, украсена със златни символи, каручката на старата вещица. Рейнолдс яздеше зад нея, стиснал края на въже, което беше стегнато около врата й. Каручката бавно се движеше към Зеленото сърце. Хил Стрийт беше претъпкана с хора, от които фермерът с настървените очи беше първият. Гражданите от Хамбри и Меджис, на които празникът беше развален, но в замяна им се предлагаше друго забавление.
Разнесе се беззвучен шепот като набираща сила вълна и хората започнаха да замерят Сюзан — първо с кочани, после с гнили домати, след това с картофи и ябълки. Нещо я удари по бузата. Тя се олюля, но успя отново да се изправи, вдигнала гордо нараненото си, но все още красиво лице.
— Чарю трий! — шептяха те. Роланд не можеше да ги чуе, но разчете думите по устните им. Стаили Руиз беше тук, също и Пети, и Герт Могинс, и Франк Клейпуул, заместникът със счупения крак, Джейми Маккан, който тази година трябваше да играе Спътника на жътваря. Роланд видя стотици хора, с които се бе запознал по време на престоя си в Меджис. Сега те замеряха възлюбената му с кочани и зеленчуци, докато тя стоеше с вързани ръце.
Бавно движещата се каручка достигна до Зеленото сърце, украсено с цветни хартиени фенери, до смълчаната въртележка, където не се возеха смеещи се деца… Тълпата, все още повтаряща тези две думи — пееща ги сега вече, както изглеждаше, се раздели. Роланд видя купчина дърва — незапаленият още празничен огън. Около кладата бяха поставени червеноръки плашила.
От тълпата излезе някаква жена. Носеше мръсна черна дреха и държеше ведро. На едната й буза като панделка се беше извила следа от пепел. Тя…
Роланд изкрещя. Повтаряше отново и отново една и съща дума: не, не, не, не, не, не! Розовата светлина на топката проблясваше все по-ярко с всяко повторение, като че ли ужасът му я подсилваше. Кожата му сякаш изтъня, видяха се очертанията на черепа му.
— Ще трябва да му я вземем — извика Алан. — Налага се, ще го изсмуче. Убива го.
Кътбърт кимна и пристъпи напред. Сграбчи топката, но не можа да я изтръгне от ръцете на Роланд. Пръстите му сякаш бяха залепнали за нея.
— Удари го! — извика на Алан.
Но Алан със същия успех би могъл да удари стълб. Роланд дори не се олюля. Продължи да крещи „Не! Не! Не! Не!“, докато топката проблясваше все по-силно, поглъщайки го, изсмуквайки мъката му като кръв.
25
— Чарю трий! — изкрещя Кордилия Делгадо, хвърляйки се напред. Тълпата я поздрави, а зад лявото й рамо Демонската луна намигна съучастнически.
— Чарю трий, невярна мръснице! Чарю трий!
Плисна боята върху племенницата си, заливайки панталоните й и покривайки ръцете й с мокри червени ръкавици. Ухили се на Сюзан, докато каручката минаваше. Пепелта се открояваше на бузата й. На челото й пулсираше вена.
— Мръсница! — изкрещя. Юмруците й бяха стиснати, играеше някакъв лудешки танц. — Живот за посевите! Смърт за мръсницата! Чарю трий! Ела, Жътварю!
Каручката я отмина. Кордилия изчезна от погледа на Сюзан — още един жесток призрак от съня, който скоро щеше да свърши. „И мечка, и рибка, и зайче, и птичка — помисли си тя, — бъди спокоен, Роланд, тръгни с любовта ми. Това е най-силното ми желание.“
— Вземете я! — изкрещя Рия. — Вземете тази мръсна убийца и я опечете! Чарю трий!
— Чарю трий! — отвърна тълпата. Гора от размахани ръце се надигна под светлината на луната, някъде изтрещяха фишеци, разнесе се детски смях.
Сюзан беше вдигната от каручката и пренесена до очакващата клада, предавана от ръце на ръце като героиня, която триумфално се завръща след победа на бойното поле. От ръцете й капеха червени сълзи върху яростните им лица. Луната спокойно съзерцаваше ужасяващата гледка, затъмнявайки светлината на хартиените фенери.
— И мечка и рибка, и зайче, и птичка — шепнеше тя, докато я стовариха върху кладата, като я сложиха на мястото, което беше приготвено за нея — цялата тълпа пееше в хор сега:
— Чарю ТРИЙ! Чарю ТРИЙ! Чарю ТРИЙ!
— И мечка и рибка, и зайче, и птичка…
Опитваше се да си спомни как Роланд беше танцувал с нея. Опитваше се да си спомни първата им среща на пътя: „Благодаря, сай, добра среща беше!“ — бе казал той и въпреки този страшен край и хората, които се бяха превърнали в таласъми, въпреки болката и предателството и онова, което щеше да се случи, беше казал истината: срещата им беше хубава.