Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Видя ли за кого беше предназначен ножът? — попита Сузана. — Истинският убиец?
— Да!
— А нещо друго? Видя ли още нещо? — попита Джейк. Планът за убийство на бащата на Роланд не му беше особено интересен.
— Да — Роланд се поколеба. — Обувки. Само за минута. Летящи във въздуха обувки. В началото си помислих, че са есенни листа. Но когато разбрах какво са всъщност, изчезнаха и се озовах на леглото, стиснал топката. Баща ми… Както казах, той наистина беше много изненадан, когато погледна в торбата.
„Ти си му казал кой е получил ножа със специалната отрова — помисли си Сузана. — Джийв Касапина или който там е бил, но не си му казал за кого е бил предназначен, нали, захарче? И защо не си? Защото си искал да се погрижиш за това лично?“ Но преди да попита, Еди зададе нов въпрос:
— Обувки ли? Летящи във въздуха? Това означава ли нещо за теб сега?
Роланд поклати глава.
— Разкажи ни какво още си видял — намеси се Сузана. Той я погледна и в очите му имаше толкова болка, че леките й подозрения мигновено се превърнаха във факт. Отклони поглед от него и стисна ръката на Еди.
— Съжалявам, Сузана, но не мога.
— Добре — съгласи се Еди. — Добре де, Роланд, това беше страхотно.
— Отно — добави Ко.
— Видя ли вещицата отново? — попита Джейк.
Доста дълго им се струваше, че Роланд няма да му отговори, но накрая все пак каза:
— Да. Не беше приключила с мен. Както сънищата ми за Сюзан, тя ме преследваше. Беше ме следвала по целия път от Меджис.
— Какво имаш предвид? — попита тихо и с изумление Джейк. — Господи, Роланд, какво искаш да кажеш?
— Не сега! — Той се изправи. — Време е да потегляме на път. — Кимна към сградата, която сияеше пред тях: слънцето тъкмо беше осветило стените й. — Нашият блестящ купол е доста далеч, но мисля, че ще стигнем до него следобед, ако не се помайваме. Не е място, до което бих искал да се приближа след залез слънце, ако мога да го избегна.
— Да не би да си открил какво означава? — попита Сузана.
— Неприятности. Хайде на път!
4
Известно време изтъняването пищеше толкова силно, че дори патроните в ушите им не можеха напълно да заглушат звука — в един момент Сузана си помисли, че носът й ще вземе да се разпадне. Когато погледна към Джейк, видя, че той хълца странно — не както нормалните хора плачат, когато са тъжни, а сякаш синусите му са запушени. Не можеше да прогони от мислите си уличния музикант, когото хлапето беше споменало. „Звучи като хавайска мелодия — повтаряше си тя отново и отново, докато Еди мрачно буташе новата й инвалидна количка, ловко заобикаляйки катастрофиралите коли. — Звучи като хавайска мелодия, нали? Точно като проклета хавайска музика, нали?“
От двете страни на детелината изтъняването обгръщаше магистралата чак до банкета, хвърляйки изкривени, нереални отражения на дървета и комбайни, които сякаш зяпаха минаващите пътници. Сузана откри, че си мисли за изтъняването в Айболт Каньон, пресегнало се алчно през дима да сграбчи хората на Латиго, дърпащо ги навътре (някои са влизали доброволно, като зомбита във филм на ужасите) и след това се сети отново за онзи в Сентрал Парк.
Точно когато си мислеше, че не може да издържи и секунда повече, изтъняването започна да се отдръпва отново и неприятното му пищене полека-лека заглъхна. Сузана извади патроните от ушите си. Пъхна ги в джобчето на количката — ръката й трепереше леко.
— Това беше доста зле — каза Еди. Гласът му звучеше плачливо и носово. Тя се обърна към него и видя, че бузите му са мокри, а очите — зачервени. — Не се тревожи, това е от синусите ми, нищо повече. Гадният звук направо ги съсипа.
— Моите също — каза Сузана.
— Моите синуси са си добре, но главата ме боли — намеси се Джейк. — Роланд, имаш ли още аспирин?