Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд седна, избърса лицето си с носната си кърпа и погледна Джейк:
— Какво каза?
— Цитирах един автор на име Чарлз Дикенс. Книгата е наречена „Коледна песен“. Всичко в една нощ, а?
— Имаш ли усещането, че е било по-дълго?
Джейк поклати глава. Чувстваше се общо взето по начина, по който се събуждаше сутрин — дори по-добре от някои утрини. Трябваше да се изпишка, но зъбите му не бяха покрити с мъх или нещо подобно.
— Еди, Сузана, как сте?
— Добре съм — отвърна младата жена. — По-добре, отколкото бих се чувствала, ако бях стояла будна цяла нощ.
Еди отбеляза:
— Това ми напомня за времето, когато се друсах.
— Не е ли така с всичко? — сухо го попита Роланд.
— Не, това е забавно. Направо е супер. Когато следващият влак полудее, ти ще му задаваш глупави въпроси. Знаеш ли, когато непрекъснато се дрогираш, започваш да свикваш и сутрин главата те боли, носът ти е запушен, сърцето ти прескача, гърбът ти е схванат… Запомни от мен, че за да определиш качеството на дрогата, е достатъчно да прецениш как се чувстваш на следващата сутрин. Във всеки случай се свиква — аз поне свикнах — и когато пропуснеш да вземеш дозата си, се събуждаш, седиш си на ръба на леглото и се питаш: „Какво, мътните да ме вземат, не ми е наред? Да не съм болен? Чувствам се странно. Дали пък не съм получил инсулт?“
Джейк се засмя, сетне притисна с длан устните си така яростно, сякаш искаше не само да заглуши звука, но и да го преглътне.
— Извинявай — каза. — Накара ме да си спомня за татко.
— И той ли се е друсал? — попита Еди. — Както и да е, очаквах да съм изтощен, да не мога да ходя… но мисля, че щом се изпикая, ще се почувствам по-добре.
— А нещо за хапване? — попита Роланд. Усмивката на Еди помръкна.
— Не — промълви. — Този разказ уби апетита ми.
2
Еди занесе Сузана зад храстите, за да се облекчи. Джейк се скри сред брезичките. Роланд заяви, че не бил толкова срамежлив и вдигна вежди, когато нюйоркските му приятели се засмяха.
Сузана не се смееше, когато излезе от храстите. Лицето й беше окъпано в сълзи. Еди не я попита нищо, той знаеше. Бореше се със същите чувства. Вдигна я нежно на ръце и тя притисна глава към врата му. Останаха така известно време.
— Чарю трий! — каза тя накрая, произнасяйки го досущ като Роланд. После вдигна глава, избърса сълзите си и продължи: — Да преживееш…
— Да преживееш всичко това… И то на четиринадесет години!
— Да… Но донякъде съм облекчен.
— Облекчен ли? Защо?
— Смятах, че той ще сподели как я е убил собственоръчно. В името на проклетата Кула.
Сузана го погледна право в очите:
— Но той мисли, че точно това е направил. Нима не си разбрал?
3
Когато се събраха отново и видяха приготвената храна, всички решиха, че все пак ще хапнат малко. Роланд раздаде последните ролца („Може би по-късно днес ще спрем в най-близкия БУМ-БУМ-БУРГЕР и ще видим какво предлагат за изгнаници като нас“ — помисли си Еди). Самият Роланд не докосна храната. На лицето му бе изписана скръб, която го караше да изглежда едновременно стар и изгубен. Това натъжи Еди, но не успя да измисли с какво да му помогне.
Джейк, който беше запазил детинската си наивност, отиде до Роланд, коленичи до него и го прегърна.
— Съжалявам, че си изгубил любимата си.
Лицето на Стрелеца се изопна и за момент Еди си помисли, че той ще изгуби самообладание. Отдавна не го бяха прегръщали, беше забравил що е нежност.
След миг Роланд се успокои, дори посегна към храната.
Сузана стисна ръката на младежа и едва чуто промълви:
— Не мога да повярвам, че е изминала само една нощ.
— Разказването на приказки променя времето. Поне в моя свят — намеси се Роланд и се усмихна. Усмивката го направи почти красив. Като го гледаше, Еди си обясни как навремето едно момиче се бе влюбило в него. Тогава е бил висок и слаб, но може би не толкова грозен — по времето, когато Кулата още не го е била обсебила.
— Мисля, че това се случва във всички светове — каза Сузана. — Мога ли да те попитам това-онова, преди да потеглим?
— Казвай.
— Какво се случи с теб? Колко време те е… нямало?
— Бях изчезнал, права си. Пътувах. Скитах, Не точно в Дъгата на Маерлин, всъщност… не мисля, че някога бих могъл да се върна от там, ако бях влязъл вътре, докато бях още… болен… но всеки си има магическо кълбо, разбира се. Тук! — Той докосна челото си. — Скрих се в съзнанието си, докато приятелите ми ме отвеждаха на изток. Започнах да се чувствам по-добре, малко по малко. Но кълбото не пожела да ми предскаже бъдещето… докато не видях стените на замъка и кулите на града. Ако се беше пробудило по-рано… — Той сви рамене. — Ако се беше пробудило преди да започна да си възвръщам здравия разум, не мисля, че щяхме да сме тук сега. Защото всеки свят — дори и онзи розовият със стъклено небе — е за предпочитане, щом Сюзан вече я няма. Предполагам, че силата, която даваше живот на кълбото, го знаеше. И изчака.