Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Стрелецът спря, порови се и извади шишенцето.
— Срещна ли отново Клей Рейнолдс? — попита Джейк, след като преглътна хапчетата с вода.
— Не, но знам какво му се е случило. Той събрал банда, някои от тях били дезертьори от армията на Фарсън… и тръгнали да обират банки. По това време в нашия свят крадците и обирджиите нямаше защо много-много да се плашат от стрелците.
— Стрелците са били заети с Фарсън — намеси се Еди.
— Да. Но Рейнолдс и хората му паднали в капана на един умен шериф, който превърнал главната улица на градчето Оукли в стрелбище. Шестима от бандитите били убити на място. Останалите ги обесили. Рейнолдс бил един от тях. Това се случи след по-малко от година, по времето на Широкоземието… — Той замълча и след това отбеляза: — Една от убитите в престрелката била Корал Торин. Тя станала човек на Рейнолдс — яздела и убивала заедно с останалите от бандата.
Запазиха мълчание известно време. В далечината изтъняването пееше безкрайната си песен. Джейк внезапно се хвърли напред към една паркирана каравана. Под чистачката откъм шофьорското място беше оставена бележка. Когато се изправи на пръсти, едва успя да я достигне. Прочете я и се намръщи.
— Какво е написано там? — попита Еди.
Джейк му я подаде. Еди я взе, връчи я на Сузана, която на свой ред я прочете и я прехвърли на Роланд. Той я погледна и поклати глава:
— Мога да разбера само няколко думи — старица, загадъчен човек… Какво точно пише? Прочети ми я.
Джейк взе листчето отново:
— „Старицата от сънищата е в Небраска. Казва се Абигайл.“ — Той спря за момент. — Тук долу е написано: „Загадъчният човек е на запад. Може би във Вегас.“
Джейк погледна към Стрелеца, а листчето трептеше в ръката му. Лицето му беше угрижено. Но Роланд гледаше към двореца, който сияеше насред магистралата — замък, който не е на запад, а на изток, и е светлина, а не мрак.
— На запад — прошепна Роланд. — Загадъчният човек, Тъмната кула, всичко е на запад.
— Небраска също е на запад — колебливо добави Сузана. — Не знам дали има някакво значение тази Абигайл, но…
— Мисля, че тя е част от друга история — каза Роланд.
— Да, но близо до нашата — вметна Еди. — Съседната врата, примерно. Достатъчно, за да сбъркаме захарта със сол… или да почнем да се караме.
— Сигурен съм, че си прав — каза Роланд. — И може би друг път ще имаме работа и със „старицата“, и със „загадъчния човек“… Но днес пътят ни е на изток. Да вървим.
И тръгнаха отново.
5
След малко Джейк попита:
— А Шийми?
Роланд се засмя, отчасти изненадан от въпроса му, отчасти доволен да си спомни:
— Той ни последва. Не му е било лесно и сигурно се е страхувал до смърт на някои места — между Меджис и Гилеад лежат колела и колела необитаеми области, а има и доста разбойници. Но ка е била с него и той пристигна навреме за Края на годината. Той и проклетото му муле.
— Когато тръгнахме да търсим Кулата, Шийми беше с нас. Нещо като талисман. Той… — Роланд млъкна и прехапа устната си, решен да не каже нищо повече.
— Кордилия? — попита Сузана. — Лудата леля?
— Умряла е, преди кладата да догори. Може и да е било сърдечен удар… или мозъчен удар.
— Може би е изпитала ужас от това, което е извършила.
— Може би — съгласи се Роланд. — Да осъзнаеш истината твърде късно е кошмарно. Знам го от опит.
— Там има нещо — каза Джейк и посочи към широк участък от пътя, от който колите бяха разчистени. — Виждате ли?
Роланд виждаше — неговите очи явно забелязваха всичко — но минаха почти петнадесет минути преди Сузана да различи малките черни петна на пътя. Беше почти убедена, че знае какво представляват, въпреки че това беше по-скоро интуиция, отколкото въпрос на зрение. След десет минути вече беше съвсем сигурна.
Бяха обувки. Шест чифта обувки, подредени грижливо на източното платно на магистралата.
ВТОРА ГЛАВА. ОБУВКИ НА ПЪТЯ
1
Стигнаха до обувките късно сутринта. Зад тях, съвсем ясно различим сега, се издигаше стъкленият дворец. Сияеше в нежно зелено, като отражение на лист от лилия върху спокойна вода. На фасадата му блестяха порти, а лекият бриз развяваше червени знамена на кулите му.
Обувките също бяха червени.
Впечатлението на Сузана, че са шест чифта, беше разбираемо, но погрешно — всъщност бяха четири двойки и един комплект от четири тъмночервени ботуша, изработени от мека кожа — очевидно бяха предназначени за четирикракия член на техния ка-тет. Роланд вдигна единия и бръкна в него. Не знаеше колко животинчета по света някога са слагали обувки, но предположи, че едва ли някое изобщо е получавало подплатени с коприна кожени ботушки.