Изповядвам

– Не, не... Искам да кажа... Откъде го знаеш толкова добре? Защото на мен ми беше много трудно да разбера, че говори на естонски. Не ми напомняше никакъв език, разбираш ли? Докато не каза не си спомням какво и аз, след като бях изредила норвежки, шведски, датски, фински, исландски, казах естонски и ми се стори, че очите й заблестяха някак особено. Само по това, да. И познах.

– Най-веселото е, че не знаем дали съпругът е сериен убиец, или тя не е наред с главата. Дали сме в опасност, или не, нали ме разбирате?

– Струва ми се, че никога не съм виждала – повторно се намеси Елена – толкова уплашена жена. От тук нататък трябва да сме много внимателни.

– Трябва да я попитаме още нещо.

– Искате ли пак да говоря с нея?

– Да.

– А ако дойде той... А?

След като направи кратко, но страстно посещение на новата си любима, Александър Роч взе окончателно решение. Съжалявам, Гертруд, но нямам избор, ти ме принуждаваш. Сега е мой ред да живея. Изкачи машинално стълбите на метрото, казвайки си тази нощ вече край.

В това време Гертруд говореше ли, говореше на естонски, а Агата, преоблечена като медицинска сестра, тя, която припадаше при вида на капка кръв, със свито сърце превеждаше на Дора. Аз го гледах в тъмното, казваше, гледах профила му. Да, защото напоследък се държи странно, много странно, не знам какво му е, правеше така, стискаше челюсти, и горката Гертруд искаше да стисне ръка, за да покаже как, но се сещаше, че не може да движи нищо друго освен мисълта си, и тогава каза в онзи момент изглеждаше, че ми показва душата си, че ме мрази само защото съществувам. И каза край, да върви всичко по дяволите; да, да, край, всичко това да върви по дяволите.