Изповядвам

– Къде? – попитах объркан.

– На телефона.

Адриа вдигна телефона в кабинета: беше самата доктор Реал и му каза отвори очи и започна да говори.

– На какъв език?

– Моля?

– Разбира ли й се? – И без да дочака отговор: Веднага идвам.

– Трябва да говорим, преди да я видите.

– Много добре. Веднага идвам.

Ако не беше Катерина, която застана по войнишки пред вратата на апартамента, щях да отида гол в болницата, защото не бях обърнал внимание на конкретните обстоятелства, напълно побъркан от радост. Адриа взе душ разплакан, облече се, като плачеше и се смееше, и тръгна за болницата, като се смееше, а Катерина заключи апартамента, след като изглади всичките дрехи, и каза този човек плаче, когато е редно да се плаче, и се смее, когато би трябвало да плаче.

Лекарката, слаба и с малко набръчкано лице, го въведе в нещо подобно на кабинет.

– Вижте, искам да й кажа здравей.

– Един момент, господин Ардевол.

Накара го да седне. Тя седна на мястото си и го погледна мълчаливо.

– Какво става? – уплаши се Адриа. – Добре е, нали?

Тогава лекарката каза това, от което толкова се страхуваше; каза му не знам дали сте вярващ, или не, но е станало чудо; Господ е чул молитвите ви.

– Не съм вярващ – отвърнах. – Нито се моля – излъгах.

– Жена ви няма да умре. Но що се отнася до уврежданията...

– Боже мой.

– Да.

– От една страна, трябва да почакаме да видим доколко е засегната от мозъчния кръвоизлив.

– Разбирам.

– Работата е там, че има и други проблеми.

– Какви.

– Преди няколко дни привлече вниманието ни наличието на мускулна парализа, разбирате ли?