Изповядвам

Някой го разтърсваше. Отвори очи. Беше Катерина, наведена над него.

– Адриа! Чувате ли ме?

Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае къде е, защото сънят го беше отвел много далеч. Тя повтори:

– Чувате ли ме, Адриа?

– Да, какво има?

Вместо да му каже току-що позвъниха от болницата или обаждат се от болницата, или търсят ви по телефона, казват, че е спешно, или още по-добре, вместо да каже търсят ви по телефона и да отиде да глади, което е най-доброто извинение, Катерина, с вечния си стремеж да бъде на първа линия, повтори Адриа, чувате ли ме, а аз: какво има и тя: Сага се е събудила.

Аз наистина съвсем се разсъних и вместо да си мисля събуди се, събуди се, си мислех а аз не бях там, а аз не бях там. Адриа стана от леглото, без да усети, че е гол, и Катерина с бърз поглед веднага го изкритикува за големия корем, но си запази коментара за друг път.