Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Адриа се обърна към доктор Реал, която току-що беше влязла – той още с букета рози в ръка, сякаш искаше да ги поднесе на новодошлата.
– Да, разбира се – отговори лекарката.
И взе букета, сякаш беше за нея. Сара затвори очи, като че ли беше безкрайно уморена.
54
Бернат и Текла първи отидоха да я видят. В смущението си не знаеха какво да кажат. Сара нямаше желание да се усмихва, нито да се шегува. Каза благодаря, че дойдохте, и повече не отвори уста. А аз само повтарях при първа възможност ще се приберем вкъщи и ще се устроим така, че на нея да й бъде удобно; но тя лежеше, гледаше в тавана и не си даваше труд да се усмихне. А Бернат, с пресилено въодушевление, каза знаеш ли, Сара, бях в Париж с квартета и свирих в същата зала „Плейел“, средната, където е свирил Адриа преди хиляда години.
– А, така ли? – Адриа, изненадан.
– Да.
– И откъде знаеш, че съм свирил там?
– Ти ми каза.
Трябваше ли да му обясним, че там се запознахме? Със съучастието на маестро Кастелш и на твоята леля, която не си спомням как се казва. Или ще си запазим това за себе си?
– Както се казва, ние със Сара се запознахме там.
– А, така ли? Оо, колко е красиво това – сочейки гардениите на Миньон.
Текла в това време се приближи до Сара и докосна бузата й. Известно време мълчаливо я галеше, докато ние с Бернат се преструвахме, че всичко е толкова, ама толкова добре. А глупакът Адриа още не беше се досетил, че ако иска тя, ако иска Сара, ако иска да го усети, трябва да докосне лицето й, а не безжизнените ръце. Не са безжизнени. Просто са заспали.
После, когато останаха сами, Адриа докосна бузата й с ръка, но тя я отблъсна с много рязък, мълчалив жест.
– Сърдита си ми.
– Имам по-сериозни проблеми, отколкото да ти се сърдя.
– Прости ми.
Замълчаха. В живота ни взеха да се появяват счупени стъкла по пода и можехме да се нараним.
Вечерта вкъщи, отворил балконските врати заради жегата, Адриа бродеше като призрак, без да знае какво да прави, и се възмущаваше от себе си, защото, въпреки силната болка, му се струваше, че всъщност жертвата е той. Беше ми трудно да осъзная, че в случая има една жертва и това си ти. Затова след два-три дни седнах до теб, взех ръката ти, забелязах, че е безчувствена, сложих я отново където си беше, докоснах с връхчетата на пръстите бузата ти и казах Сара, правя постъпки, за да върна цигулката на собствениците й. Тя не отвърна нищо на моята полуистина, но не отблъсна пръстите ми. След пет безкрайни минути мълчание, някъде от много дълбоко, каза благодаря със слаб глас и усетих как сълзите ми щяха да бликнат, но се овладях навреме, защото знаех, че в тази болнична стая аз нямам право да плача.
* * *
– „Или в състояние, което аз самата по своя воля смятам, че не е достойно за мен.“ Пише точно това.
– Лесно е да се каже.
– Не, така е. Беше ми много трудно да го съчиня, но това е завещанието на моя живот. И съм с напълно ясно съзнание, за да мога да го препотвърдя.
– Не си с ясно съзнание. Отчаяна си.
– Ти бъркаш понятията.
– Какво?
– С ясно съзнание съм.
– Жива си. Можеш да продължиш да живееш. Аз ще бъда винаги до теб.
– Не те искам до мен. Искам да бъдеш смел и да направиш това, за което те моля.
– Не мога.
– Ти си страхливец.
– Да.
Чухме гласове, казваха cinquantaquattro.Тук е, да. Вратата се отвори и аз се усмихнах на хората, които влязоха в този момент в стаята и прекъснаха разговора ни. Приятели от Кадакес. И те знаеха за розите.
– Виж колко са красиви, Сара – каза жената.
– Много са красиви.
Сара се усмихна леко и беше много вежлива. Каза им, че е добре, бъдете спокойни. И приятелите от Кадакес си отидоха след половин час малко по-спокойни, защото бяха влезли, без да знаят какво да кажат, горкичката.
Дни наред много посетители прекъсваха нашия разговор, който беше все един и същ. И петнайсет или двайсет дни след като Сара се събуди, една вечер, когато се готвех да тръгвам за вкъщи, Сара ме помоли да сложа пред нея картинката на Миньон. Няколко минути жадно я разглеждаше, без да мигне. И изведнъж се разплака. Сигурно тези сълзи ми дадоха смелост.
55
Изложбата се откри без теб. Ръководството на галерията не можеше да я отложи, защото програмата им беше запълнена за две години напред, а Сара Волтес-Епстейн никога нямаше да може да я посети, така че направо откривайте и после ще ми разкажете как е минало, наистина. Нали може да се направи запис на цялото откриване?
Няколко дни преди това Сара ни извика заедно с Макс до леглото си и ни каза искам да добавя две рисунки.