Зимата на света [bg]

„Още съм жив“ — помисли си Чък.

Корабът не беше загубен. Пожарните команди се захванаха за работа още преди японците да се изгубят от поглед. Инженерите долу в машинното заявиха, че могат да задействат котлите до един час. Ремонтните екипи затвориха дупката на палубата с чамови дъски. Радиоустройствата обаче бяха унищожени и адмирал Флечър оглуша и ослепя. Заедно с щаба си се прехвърли на крайцера Астория и предаде тактическото командване на Спруанс на Ентърпрайз.

Чък си прошепна тихичко:

— Майната ти, Вандърмиър — останах жив.

Каза го твърде рано.

Двигателите оживяха. Вече под командата на капитан Бъкмайстър Йорктаун отново захвана да пори вълните на Тихия океан. Някои от самолетите вече се бяха преместили на Ентърпрайз, но други още летяха, тъй че корабът се обърна по посока на вятъра; самолетите започнаха да кацат и да презареждат. Понеже нямаха работещо радио, Чък и колегите му се превърнаха в семафорна команда — разменяха сигнали с останалите кораби чрез старомодните флагчета. В два и половина радарът на ескортиращия крайцер показа нисколетящи самолети от запад — вероятно нападение от Хирю. Крайцерът предаде съобщението на самолетоносача. Бъкмайстър изпрати дванадесет Уайлдкет, за да ги пресрещнат. Сигурно не бяха успели да спрат нападението — появиха се десет бомбардировача-торпедоносци. Те леко докосваха вълните и се насочиха право към Йорктаун. Цък можеше ясно да различи самолетите —Накаджима Б5Н, наричани от американците „Кейт“. Всеки носеше окачено под фюзелажа торпедо — то бе дълго почти колкото половината самолет. Четирите тежки ескортиращи крайцера засипаха със снаряди морето около самолетоносача и издигнаха завеса от разпенена вода, но японските пилоти не се плашеха толкова лесно и прелетяха точно през нея. Чък видя как първият самолет пуска торпедото си. Дългата бомба плясна във водата и се насочи към Йорктаун. Самолетът прелетя толкова близо покрай тях, че Чък видя лицето на пилота. Носеше превръзка в бяло и червено освен авиаторския си шлем. Триумфиращо размаха юмрук към моряците на палубата. После изчезна. Профучаха още самолети. Торпедата бяха бавни и понякога корабите успяваха да им се измъкнат, но осакатеният Йорктаун беше твърде тромав, за да се движи на зигзаг. Чу се страхотен трясък и корабът се разтърси — торпедата бяха няколко пъти по-мощни от обикновените бомби. На Чък му се стори, че е била ударена кърмата от лявата страна. Веднага последва друга експлозия — всъщност тя разтърси кораба и събори половината екипаж на палубата. Веднага след това мощните двигатели спряха. И сега аварийните екипи заработиха преди нападателите да са се отдалечили. Този път обаче хората не можеха да насмогнат. Чък отиде при екипите на помпите и видя, че стоманеният корпус на кораба е разкъсан като отворена консервена кутия. През дупката навлизаше ниагарски водопад от морска вода. Само след минути Чък усети, че палубата се е наклонила. Йорктаун се накренваше наляво. Помпите не можеха да се справят с покачването на водата — предимно защото херметичните отделения бяха повредени в Коралово море и не бяха поправени при бързите ремонти.