Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ейди й беше казала, че Лунета прави нещо много странно — че е обвита със силата си през цялото време. Това бе толкова необичайно, беше й обяснила Ейди, че изисква употребата на талисман, зареден с магия. При Лунета този талисман можеше да бъде едно-единствено нещо.
— Както каза, Ейди, дори да не знаеш причината, тя не би правила подобно нещо, ако не беше важно.
Калан вдигна пръст към устата си, щом чу изскърцването на пода в коридора. Дългата до над раменете прошарена коса на Ейди се залюля, когато тя бързо духна лампата и се примъкна зад вратата. Огънят осветяваше помещението, но от пламъците сенките сякаш танцуваха и това внасяше допълнително смущение.
Вратата се отвори. Калан, застанала в противоположния ъгъл на стаята, си пое дълбоко въздух, за да събере смелост. Надяваше се, че са махнали щита, иначе щяха да си създадат невероятни главоболия за нищо.
В стаята влязоха две фигури. Бяха те.
— Какво правиш тук, дребно, тъпо копеле! — изкрещя Калан.
Броган, следван от Лунета, се спусна към Калан. Тя се изплю в очите му.
Лицето му пламна, той посегна да я хване. Калан вдигна ботуша си между краката му. Щом той нададе вик, Лунета се спусна да му помогне. Изотзад Ейди стовари върху главата на прегърбената магьосница дънер.
Броган се хвърли върху Калан, удряше я, ръгаше я в ребрата. Докато Лунета се строполяваше на земята, Ейди сграбчи шарената й дреха на кръпки. Дрехата се скъса и почти изпадналата в безсъзнание жена се изтъркаля на земята без нея.
Лунета, замаяна и със забавени рефлекси, изкрещя, щом Ейди се завъртя около нея с плячката си и я захвърли в бумтящия огън.
Калан видя как цветните парцалчета пламват, докато тя и Броган се търкалят по пода. Тя го преобърна, удари го в земята и скочи на крака. Броган се опита да се изправи, но Калан го изрита в лицето.
Лунета крещеше като обезумяла. Калан не сваляше очи от Броган, който най-после се вдигна на крака с кървящ нос. Преди да успее да й се нахвърли, видя сестра си зад Калан и замръзна.
Калан хвърли бърз поглед натам. Една жена бясно ровеше в огъня и се опитваше да спаси цветните парцалки.
Жената не беше Лунета.
Беше красива, на възраст, с бяла одежда.
Калан ококори очи. Какво е станало с Лунета?
Броган изкрещя вън от себе си:
— Лунета! Как си позволяваш да се показваш пред други! Как се осмеляваш да използваш магия, за да си мислят, че си красива! Престани веднага! Ти бъдеш покварена грозна!
— Генерале мой! — крещеше тя. — Красотичките ми! Красотичките ми горят! Моля те, братко, помогни ми!
— Ах, ти, гнусна вещице! Казах ти, спри веднага!
— Не мога — проплака тя. — Не мога без красотичките си.
В пристъп на безумна ярост Броган избута Калан встрани и се спусна към огъня. Вдигна Лунета за главата и я цапардоса с юмрук. Тя падна назад и помете заедно със себе си Ейди.
Броган продължи да удря сестра си, докато тя се опитваше да стане.
— До гуша ми дойде от неподчинението ти и гнусната ти поквара!
Калан сграбчи една цепеница и замахна, но той се наведе и дървото само леко облиза раменете му. Юмрукът й в корема му я накара да отскочи назад.
Пое си дъх с усилие.
— Ах, ти, грозно животно! Остави красивата си сестра на мира!
— Тя е луда! Лудата Лунета!
— Не го слушай, Лунета! Името ти означава „малка луна“! Не го слушай!
Броган изкрещя от ярост и се хвърли към Калан. Стаята се озари от блестяща светкавица, чу се гръм. Не я улучи само защото Броган беше извън себе си от ярост и се целеше наслука. Във въздуха изригна фонтан от хоросан и отломки.
Калан бе почти парализирана. Тобайъс Броган, командващият генерал на „Кръвта на братството“, човекът, отдаден на идеята да бъде изкоренена всяка магия, притежаваше дарбата.
С нов неистов вик Броган запрати в гърдите на Калан облак сгъстен въздух, който я залепи за стената. Тя се строполи на пода, замаяна и безчувствена.
Лунета, видяла стореното от брат й, започна да крещи още по-силно:
— Не, Тобайъс! Не бива да използваш покварата!
Той се нахвърли върху сестра си, разтърси я, заудря главата й в пода.
— Ти бъдеш тази, която го направи! Ти използваш покварата! Ти бъдеш станала красива! Ти направи светкавицата!
— Не, Тобайъс, светкавицата бъде твоя. Не бива да използваш дарбата си. Мама ми каза, че не бива да я използваш.
Той я вдигна за бялата дреха.
— Какви ги говориш? Какво ти е казала мама, зла вещице?
Красивата жена се задъхваше и се мъчеше да си поеме въздух.
— Че ти бъдеш избраният, братко. Избраният за велики дела. Каза, че трябва да направя така, че хората да не ме забелязват, за да могат да гледат само теб. Каза, че ти бъдеш важният. Но каза да не ти позволявам да използваш дарбата си.