Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Господарят на хаоса
Господарят на хаоса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на хаоса

Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:

Докато колелото се върти и ветровете на съдбата бушуват по земята, Ранд ал-Тор се бори да обедини държавите за Последната битка, когато Тъмния ще се освободи и ще излезе наяве в живия свят, и да освободи капаните, поставени от безсмъртните Отстъпници за непредпазливото човечество.
1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 405
Перейти на страницу:

— Имаме си Амирлински трон.

Егвийн пристъпи навън и се озова сред зной, какъвто не би очаквала толкова рано през деня. Кракът й се вдигна от стъпалото и стъпи върху платформа, изтъкана от Въздух. Редиците на Заседателките се протягаха от двете й страни и всяка Заседателка сияеше със светлината на сайдар.

— Егвийн ал-Вийр — извиси глас Романда и гласът й се поде от потоци на Силата, — Пазителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон.

Докато Романда го изричаше, те я издигнаха високо, издигайки в буквалния смисъл Амирлин, докато се озова над стрехата, застанала във въздуха в очите на всички други освен на жена, която можеше да прелива.

Бяха много — и я гледаха, очертана на фона на изгряващото слънце. Втори сплит втъка светлината около нея в сияен вътък. Мъже и жени изпълваха плътно улиците, по всеки покрив бяха накацали хора, освен на самата Малка кула. Надигна се мощен рев, който едва не заглуши думите на Романда, вълни от въодушевени възгласи заляха цялото село. Егвийн огледа множеството, мъчейки се да зърне Нинив и Елейн, но не можа да ги намери сред това море от извърнати нагоре лица. Мина сякаш цял век преди тълпата да се укроти достатъчно, за да може тя да заговори. Сплитът, който бе понесъл из улиците гласа на Романда, се наклони към нея.

Речта й я бяха приготвили Заседателките и Шериам и останалите — преизпълнено с тежест насърчително слово, което тя сигурно щеше да може да произнесе, без да се черви, ако беше два пъти по-възрастна, или още по-добре — три пъти. Тя самата бе въвела няколко малки промени.

— Събрали сме се заедно в търсене на истината и справедливостта, което не ще свърши, докато лъжливата Амирлин Елайда не бъде свалена от мястото, което узурпира. — Единствената промяна в това беше „не ще“ вместо „не може да“, но тя смяташе, че така е по-силно и по-добре. — Като Амирлин, ще ви водя в това търсене и няма да се поколебая, както знам, че и вие няма да се поколебаете. — Като насърчително слово, това й се стори предостатъчно: във всеки случай нямаше намерение да стърчи тук толкова дълго, че да повтори всичко, което искаха да каже. Тъй или иначе, всичко се свеждаше до това, което вече бе казала. — За моя Пазителка на Хрониките провъзгласявам Шериам Баяняр.

Това предизвика много по-слаби възгласи — една Пазителка все пак не беше Амирлин. Егвийн изчака, докато не видя Шериам да излиза навън, намятайки на раменете си шарфа на Пазителката — син, за да покаже, че е въздигната от Синята Аджа. Решено беше да не се прави копие на амирлинския шарф, увенчан със златен пламък, какъвто носеше Пазителката — докато не си възвърнеха истинския шарф от Бялата кула, щяха да минат без него. Шериам беше очаквала да мине много повече време и погледна Егвийн с открито раздразнение. Романда и Лелейн стояха съвсем безизразни — всяка от тях имаше много силно предложение коя да бъде избрана за Пазителка и беше излишно да се казва, че това не беше Шериам.

Егвийн вдиша дълбоко и отново се обърна към чакащата тълпа.

— В чест на този ден, с настоящето постановявам, че всички Посветени и новачки са освободени от повинности и наказания. — Това беше обичайно, но все пак предизвика викове на радост сред групите облечени в бяло момичета и няколко Посветени. — В чест на този ден, с настоящото постановявам, че Теодрин Дабей, Фаолайн Оранде, Нинив ал-Мийра и Елейн Траканд от този момент са въздигнати до шала, пълни Сестри и Айез Седай. — Това се посрещна от някак озадачено мълчание и тук-там се надигна глух ропот. Изобщо не беше в рамките на обичая: тъкмо напротив. Но вече беше изречено и толкова по-добре, че Морврин случайно й беше споменала за Теодрин и Фаолайн. Време беше да се върне към онова, което й бяха написали. — С настоящето постановявам този ден да бъде ден за празник и пируване. Нека днес да не се върши никаква работа — освен онова, що е нужно за забавлението. Нека Светлината да ви освети всички и ръката на Създателя да ви заслони. — Последното бе погълнато от мощен рев, който надмогна сплита, понесъл думите й.

Платформата от Въздух се сниши малко по-бързичко, отколкото се беше издигнала. Заседателките се бяха втренчили в нея и мълчаха.

Шериам се затича към Егвийн, хвана я под мишницата и се обърна към Заседателките.

— Трябва да покажа на Амирлин кабинета й. Извинете ме.

Не можеше да се каже точно, че Шериам я набута вътре, но пък от друга страна, не можеше и да се твърди, че не направи точно това. Егвийн не допускаше, че Шериам чак ще я повлече за косите, но й се стори по-добре да посъбере полите си с едната си ръка и да закрачи по-широко, за да не й се наложи да го разбере.

1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 405
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)