Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Кабинетът й, в дъното на чакалнята, се оказа по-малък от спалнята й, с два прозореца, писалищна маса, стол зад нея и още два стола отпред. Нищо повече. Проядената от мушика стенна ламперия беше излъскана с восък до тъмен блясък, но масата беше съвсем гола. На пода бе проснат изтъркан килим.
— Простете, че бях малко рязка, майко — каза Шериам и пусна ръката й, — но си помислих, че трябва да си поговорим насаме преди да заговорите с някоя от Заседателките. Всички те участваха в съставянето на речта ви и…
— Знам, че направих някои промени — отвърна Егвийн с широка усмивка, — но се почувствах такава патка, застанала там горе пред толкова хора и с толкова много неща да им говоря… — Значи всички бяха участвали? Нищо чудно, че звучеше като дърдорене на някоя изкуфяла старица, която не може да спре да дрънка. Тя почти се разсмя. — Все едно, казах каквото трябваше да се каже, по същество. Елайда трябва да бъде свалена и аз ще ви водя, за да го постигнем.
— Да — отвърна бавно Шериам, — но може да възникнат въпроси за някои от другите… промени. Теодрин и Фаолайн със сигурност ще бъдат издигнати в Айез Седай след като си възвърнем Кулата и Клетвената палка, а най-вероятно и Елейн, но Нинив все още не може и една свещ да запали, освен ако преди това не дръпне плитката си пред хората.
— Точно този въпрос исках да повдигна — каза Романда, която нахълта, без да почука. — Майко — добави тя след подчертана пауза. Лелейн затръшна вратата след двете, току под носа на още няколко други Заседателки.
— Стори ми се необходимо — каза Егвийн. — Обмислих го снощи. Аз самата бях издигната в Айез Седай, без да бъда изпитана или да положа Трите клетви, и ако останех единствената, това само щеше да ме отличава от всички. С останалите четири моят случай няма да изглежда чак толкова необичаен. Във всеки случай не и пред хората. Елайда може и да се опита да го използва, когато чуе, но повечето хора знаят толкова малко за Айез Седай, че бездруго няма да знаят на кое да вярват. Това, което тук е от най-голямо значение, са хората. Те трябва да са уверени в мен.
— Това може и да е така — почна рязко Лелейн и подръпна нервно шала си със сините ресни, но после млъкна. Просто беше така. Нещо повече, Амирлинския трон публично бе провъзгласила четирите жени за Айез Седай. Съветът можеше и да ги задържи като Посветени — или каквото там се падаха Теодрин и Фаолайн в техния случай, — но не можеше да изтрие спомените и скоро всички щяха да разберат, че са се опълчили на Амирлин още първия ден. Страшно щеше да помогне за увереността в тях, няма що.
— Надявам се, майко — каза с плътен глас Романда, — че следващия път първо ще се съветвате със Съвета. Да се тръгва срещу обичая може да доведе до непредвидими последствия.
— А тръгването срещу закона може са предизвика нещастни такива — заяви грубо Лелейн и добави позакъсняло. — Майко. — Това си беше пълна безсмислица, или почти. Условията за издигането на Амирлин бяха постановени в закон, вярно, но Амирлин можеше да постанови почти всичко, което пожелае. Все пак Амирлин не биваше да налита на бой със Съвета, доколкото това можеше да се избегне.
— О, ще се съветвам в бъдеще — отвърна им съвсем искрено Егвийн. — Но наистина ми се стори уместно. Моля, бихте ли ме извинили сега? Наистина трябва да поговоря с Пазителката.
Те направо се вцепениха. Реверансите им бяха скромни, думите им на излизане — съвършено правилни, колкото до самите думи, но бяха измърморени толкова остро, че можеха да те срежат.
— С това се справи много добре — каза й Шериам, след като двете излязоха. Изглеждаше изненадана. — Но не бива да забравяш, че Съветът може да създаде грижи на всяка Амирлин. Една от причините аз да съм ти Пазителка е за да мога да те съветвам и предпазвам от такъв род проблеми. Би трябвало да се допитваш до мен за всяко нещо, което искаш да постановиш. И ако аз не съм ти подръка, то тогава до Миреле, Морврин и останалите. Ние сме тук, за да ти помагаме, майко.
— Разбирам, Шериам. Обещавам ти да се вслушвам внимателно във всичко, което казвате. Бих искала да се видя с Нинив или Елейн, ако това е възможно.
— Би трябвало да е — отвърна с усмивка Шериам, — макар че може би ще се наложи буквално да издърпам Нинив от някоя Жълта. Сюан чака да те понаучи на етикета, задължителен за Амирлин — за учене тук има много, — но ще й кажа да дойде по-късно.
След като Шериам излезе, Егвийн зяпна към вратата. После се обърна и се втренчи в масата. Абсолютно гола. Никакъв доклад, който да прочете, никакви записки, които да проучи. Дори перо и мастило нямаше, с които да напише бележка, камо ли декрет. А Сюан щеше да дойде да я учи на етикет.