Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Можете да си лежите така в леглото цял ден, майко.
Егвийн отвори очи.
На лицето на Чеза се беше изписала насмешлива строгост, а очите й сякаш намигваха. Поне два пъти по-възрастна от Егвийн, тя още от първия миг бе започнала да се държи с някаква смесица от почтителност и фамилиарност, каквато можеше да се очаква от стара прислуга.
— Амирлинския трон не може да се изтяга лениво, най-малкото в ден като този.
— Това е последното, което би ми хрумнало. — Егвийн вдървено седна, протегна се и бързо си свали изпотената риза. Не можеше да чака, докато поработи достатъчно дълго със Силата, за да спре да се поти. — Ще облека синята коприна с белите утринни звездици около деколтето. — Забеляза, че Чеза много внимателно отбягва да я погледне, докато й подаваше чиста риза. Резултатът от посрещането й на тох вече заглъхваше, но тя все още изглеждаше леко поотекла. — Имах си една неприятност преди да стигна тук — каза тя и бързо напъха главата си през новата риза.
Чеза кимна разбиращо.
— Конете са коварни животни. Мен никога няма да ме качите на кон, майко. Каруците са много по-сигурни. Ако аз паднех така от някой кон, никога не бих се издала пред никого. Понеже Нилдра като се раздрънка, че и Кайлин… О, няма да повярвате какви ги дрънкат, щом само им обърнеш гръб. Разбира се, за Амирлинския трон е по-друго, но аз лично така бих направила. — Тя задържа вратата на гардероба отворена и погледна Егвийн, за да види дали е разбрала.
Егвийн й се усмихна.
— Хората са си хора, все едно дали стоят високо или ниско.
Чеза се усмихна и извади една синя рокля. Може да я беше избрала и за Шериам, но сега тя беше слугинята на Амирлинския трон и верността й беше предназначена за Амирлинския трон. И освен това беше права, че днес е много важен ден.
След като се нахрани бързо — въпреки тихото мърморене на Чеза за това колко разваляло стомаха гълтането на несдъвкана храна и че топлото мляко с мед и подправки отлично успокоявало нервен стомах — Егвийн изтри зъбите си със сода и бързо се уми, а Чеза оправи косата й с четката и я облече толкова бързо, колкото можа. После Егвийн нагласи шарфа със седемцветните ресни на раменете си и се спря да се огледа в поставеното в ъгъла огледало. С шарф или без него, не приличаше много на Амирлински трон. „Но съм. Това не е сън.“
Масите в голямото помещение долу бяха също така празни, както през нощта. Тук бяха само Заседателките, наметнали шаловете си и скупчени по Аджи, и Шериам, която стоеше сама. Те се смълчаха, щом Егвийн заслиза по стълбата, и заприклякаха, когато стигна долу. Романда и Лелейн я изгледаха остро и после се извърнаха, съвсем явно отбягвайки да погледнат Шериам, след което продължиха разговора си. Но след като Егвийн запази тишина, всички направиха същото. От време на време някоя поглеждаше към Егвийн. Макар че шепнеха, гласовете им звучаха твърде силно. Навън беше тихо — пълна тишина. Егвийн извади кърпичката си от ръкава и подсуши лицето си. Никоя от тях не се потеше!
Шериам застана до нея и тихо й прошепна:
— Всичко ще мине добре. Само не забравяй какво трябва да кажеш. — Това беше още едно от нещата, които снощи бяха обсъдили подробно: тази заран Егвийн трябваше да произнесе реч.
Егвийн кимна. Беше странно. Стомахът й трябваше да се обръща, коленете й да са омекнали. Нямаше го нито едното, нито другото, и тя не можеше да го разбере.
— Няма за какво да се безпокоиш — каза Шериам. Прозвуча сякаш смяташе, че Егвийн е притеснена, и се кани да я утеши, но преди да си е отворила отново устата, Романда изрече високо:
— Време е.
Заседателките се подредиха по възраст, този път с Романда начело, и заизлизаха тържествено навън. Егвийн пристъпи почти до вратата. И пак не й прималя. Навярно Чеза беше права за топлото мляко.
Отново тишина, а после гласът на Романда, неестествено силен: