Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Мъкнеше вода с ведрата, окачени на кобилицата — за кухнята, за сектора на новачките, за Посветените, както и чак най-горе, в жилищата на Аджите. Разнасяше ядене на Сестрите в покоите им, плевеше градински пътеки, слугуваше на Заседателки, метеше подове, миеше подове, търкаше подове на четири крака и всичко това — само отчасти за да не даде повод да я нарекат мързелива. Донякъде го приемаше като наказание, че не се беше подготвила както трябва за превръщането на пристанищната верига в куендияр. Наказанията трябваше да се понасят с достойнство. Поне с толкова достойнство, колкото може да има човек, докато търка под.
Освен това посещенията й в жилищата на Посветените й даваха възможност да разбере как те гледат на нея. В Кулата имаше трийсет и една Посветени, но по всяко време повечето преподаваха на новачки или взимаха своите си уроци, тъй че рядко заварваше повече от десетина в стаите им около девететажния кладенец около вътрешната градинка. Вестта, че е дошла обаче се пръскаше бързо, тъй че публика не й липсваше. Отначало много от тях се опитваха да я притискат със заповедите си, особено Мейр, пълничка синеока арафелка, и Асейл, слаба тарабонка със светла коса и кафяви очи. Двете бяха новачки, когато тя дойде в Кулата, и вече изпитваха ревност заради бързото й издигане в Посветена. При тях всяка втора фраза беше „донеси ми това“, „отнеси онова“. За всички тя беше „новачката“, създала толкова трудности, „новачката“, въобразила си, че е Амирлинския трон. Мъкнеше ведрата с вода, докато гърбът я заболеше, без да се оплаква, но отказваше да се подчини на заповедите им. И това й носеше още посетения при Наставницата на новачките, разбира се. Но дните си теча-ха и след като посещенията й при Силвиана не даваха никакъв резултат, този порой от заповеди намаля и накрая пресъхна. Дори Асейл и Мейр всъщност не се правеха на зли, само се държаха така, както смятаха, че е редно при създалите се обстоятелства, и се чудеха какво да правят с нея.
Някои Посветени проявяваха признаци на страх от крачещите из Коридорите покойници или от промените в Кулата, и щом видеше пребледняло лице или насълзени очи, тя казваше същите неща, които казваше на новачките. Без да се обръща пряко към жената, което по-скоро щеше да я ядоса, вместо да я утеши, а все едно че си говори сама. Действаше точно толкова добре, колкото с новачките. Много жени се сепваха, щом почнеше, или отваряха уста, сякаш се канеха да й кажат да млъкне, но не я спираха и винаги след нея оставаше умислено лице. Щом влезеше, Посветените продължаваха да излизат в галерията с каменните перила, но я гледаха смълчани, сякаш се чудеха какво е. Рано или късно щеше да ги научи какво е. Тях, както и Сестрите.
При слугуването на Заседателки и Сестри една застанала тихичко в ъгъла жена в бяло бързо се превръщаше в част от мебелировката, дори да е прочута. Забележеха ли я, сменяха темата на разговора, но тя все пак успяваше да подслуша това-онова, най-вече за заговори за мъст заради обида или прегрешение на друга Аджа. Странно, повечето Сестри сякаш гледаха на другите Аджи в Кулата като на по-големи врагове, отколкото им бяха Сестрите извън града, а и при Заседателките не беше по-добре. Искаше й се да ги напердаши. Вярно, това вещаеше добро за отношенията, щом другите Сестри се върнеха в Кулата, но все пак…
Но улавяше и други неща. Невероятния провал, сполетял експедицията, пратена срещу Черната кула. Някои от Сестрите като че ли все още не можеха да го повярват, но като че ли се опитваха да се самоубедят, че е могло да не се случи. Сестри били пленени след някаква голяма битка и принудени неизвестно как да се закълнат във вярност на Ранд. Самата тя вече бе подочула за този случай и не й харесваше повече от това, че Аша’ман са обвързали Сестри. Това, че си тавирен или Прероден Дракон, не беше извинение. Айез Седай никога не се беше заклевала във вярност на който и да било мъж. Сестрите и Заседателките спореха кой е виновен — Ранд и Аша’ман бяха най-отгоре в списъка. Но все се стигаше до едно друго име. Елайда до Аврини а-Ройхан. И за Ранд си говореха също, как да го намерят преди Тармон Гай-дон. Знаеха, че наближава, въпреки че не съумяваха да успокоят Посветените и новачките, и отчаяно жадуваха да се докопат до него.