Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Доволна съм си от положението.
Алвиарин започна видимо да скърца със зъби, щом го чуеше. На четвъртия ден търкаше синьо-белите плочки по пода, на четири крака, когато покрай нея изтропаха ботушите на трима мъже, придружени от Сестра в пищно извезана с червено сива коприна.
— Това ще да е тя — рече мъжки глас с иллиански акцент. — Показаха ми я. Мисля да поговоря с нея.
— Тя е само новачка, Матин Степанеос — отвърна му Сестрата. — Ти нали поиска да се поразходиш в градината. — Егвийн топна четката в сапунената вода във ведрото и се залови с поредната ивица плочки.
— Късметът да ме жъгне дано, Кариандре, това може да е Бялата кула, но все пак аз съм законният крал на Иллиан и искам да говоря с нея — с теб като гувернантка, всичко да си е както му е редът и благоприлично — и значи ще поговоря с нея. Казаха ми, че е отраснала в същото село с ал-Тор. — Два ботуша, излъскани до блясък, спряха до Егвийн.
Чак тогава тя се изправи. От четката в ръката й капеше сапунена вода. С опакото на другата ръка отметна косата от лицето си. Въздържа се да се почеше по гърба, колкото и да й се искаше.
Матин Степанеос беше як и набит, почти оплешивял, с изрядно подстригана брада по иллианската мода и покрито с бръчки лице. Очите му бяха остри и изпълнени с гняв. Броня щеше да му отива повече от зеленото копринено палто, извезано на златни пчели по ръкавите и маншетите.
— Само новачка ли? — промърмори той. — Мисля, че грешиш, Кариандре.
Пълничката Червена стисна устни, загърби двамата слуги с Пламъка на Тар Валон на гърдите и пристъпи до плешивия. Неодобрителният й поглед обходи за миг Егвийн, след което отново се насочи към него.
— Тежко наказана новачка, която има да търка под. Хайде. В градините тази заран сигурно е много приятно.
— Ще е приятно да поговоря с някой друг освен с Айез Седай. И само с Червената Аджа при това, като ме държите настрана от другите. Отгоре на всичко слугите, които ми давате, все едно че са неми, а май и на стражите на Кулата сте им наредили да си държат езиците зад зъбите покрай мене.
Приближиха се още две Червени сестри и той млъкна. Несита, пълничка, синеока и зла като змия, кимна дружелюбно на Кариандре, а Баразай подаде на Егвийн познатата вече до болка калаена чаша. Червените явно я бяха взели някак под свое попечителство — най-малкото пазачките й винаги бяха Червени — и рядко допускаха да мине повече от час от определеното време, без някоя да й поднесе чашката с чай от вилняк. Тя я изпи до дъно и я върна. Несита сякаш се разочарова, че нито възрази, нито отказа, но май нямаше смисъл. Веднъж го беше направила и Несита й помогна да го изгълта с фунийката, която бе приготвила в кесийката на колана си. Голямо достойнство щеше да покаже така пред Матин Степанеос.
Той ги гледаше с изненада и любопитство, макар че Кариандре го дърпаше за ръкава и го подканяше да излезе за разходката си в градините.
— Сестрите ти носят вода, щом ожаднееш? — попита я мъжът, щом Баразайн и Несита се отдалечиха.
— Чай, който според тях ще ми оправи настроението — отвърна тя. — Изглеждате добре, Матин Степанеос. Не като човек, когото Елайда е отвлякла. — Тази история също беше на устите на новачките.
Кариандре изсъска, но той я изпревари:
— Елайда ме спаси да не ме убие ал-Тор. Червената кимна одобрително.
— А защо според вас сте застрашен от него? — попита Егвийн. Мъжът изсумтя.
— Ами той уби Мургейз в Кемлин и Колавер в Кайриен. Унищожил половината Дворец на Слънцето, когато я убил, така чух. И чух, че Върховните лордове на Тайрен били отровени или намушкани в Кайриен. Знае ли човек колко още владетели е убил и е унищожил телата им?
Кариандре отново кимна и се усмихна. Сякаш беше някакво хлапе, назубрило уроците й. Тази жена толкова ли не разбираше мъжете? Той обаче го видя. Брадичката му се вкочани още повече и за миг той стисна юмруци.
— Колавер се обеси сама — каза Егвийн, като се постара да прозвучи търпеливо. — Слънчевият дворец пострада след това, от някой, който се е опитал да убие Преродения Дракон, навярно Отстъпник, а според Елейн Траканд майка й е била убита от Рахвин. Ранд публично заяви подкрепата си за претенциите й както за Лъвския трон, така и за Слънчевия трон. И не е убил никой от кайриенските благородници, въстанали срещу него, нито от разбунтувалите се Върховни лордове. Всъщност дори провъзгласи един от тях за свой Стюард в Тийр.