Зимата на света [bg]

— Ударих те, копеленце!

— Мамка му, усетих как избухна!

— На ви, мръсници такива!

— В десятката!

— Виж как корабът гори!

Мъжете в радиорубката крещяха диво, но не бяха сигурни какво става. Приключи за няколко минути, но измина доста време, докато се получи ясен доклад. Пилотите направо не можеха да говорят членоразделно от радост заради победата. Постепенно картината се изясни — те се успокоиха и се насочиха обратно към корабите си.

Сред оцелелите беше и Трикси Паксман.

Повечето от бомбите им не бяха улучили — както и предишния път — но имаше десетина преки попадения с ужасяващи щети. Три от огромните японски самолетоносачи горяха неудържимо —Кага, Сорю и флагманът Акаги. Само един беше останал на неприятеля — Хирю. — Три от четири! — възторжено рече Чък. — И те все още не са доближили корабите ни!

Това скоро се промени.

Адмирал Флечър изпрати десет самолета Донтлес, за да търсят оцелелия японски самолетоносач. Само че радарът на Йорктаун засече приближаващи се самолети в полет на петдесет мили вероятно от Хирю. По обяд Флечър изпрати дванадесет машини Уайлдкет, за да пресрещнат нападателите. Останалите самолети също бяха вдигнати в полет, за да не бъдат уязвими при атаката. Едновременно с това, горивните проводи на Йорктаун бяха запълнени с въглероден двуокис като предпазна мярка против пожар. Нападателите бяха четиринадесет самолета Вал — пикиращи бомбардировачи Аичи Д3А и ескортиращите ги изтребители Зеро. „Ето го“, помисли си Чък — „първото ми сражение.“ Искаше да избяга. Преглътна трудно. Преди самолетите да се видят, артилеристите на Йорктаун откриха огън. Корабът имаше четири двойки големи зенитни оръдия с цеви пет инча в диаметър; те можеха да изпращат снарядите си на няколко мили. Артилерийските офицери изчислиха положението на японците с помощта на радара и изпратиха по посока на приближаващите самолети залп от гигантски петдесет и четири фунтови снаряди; взривателните им механизми бяха нагласени да произведат експлозия в момента, когато целта бъде достигната. Уайлдкет се издигнаха над нападателите и според съобщенията на пилотите свалиха шест бомбардировача и три изтребителя. Чък изтича до флагманския мостик със съобщението, че останалите от японците пикират. Адмирал Флечър произнесе хладно. — Е, сложил съм си каската — нищо повече не мога да направя. Чък погледна през прозореца и видя как пикиращите самолети с вой се спускат срещу него от небето под толкова остър ъгъл, че направо падаха. Удържа се да не се просне на пода. Корабът внезапно зави наляво. Струваше си да се опита всичко, което може да отклони вражеската авиация от курса й. Палубата на Йорктаун имаше и четири „чикагски пиана“ — по-малки четирицевни зенитни оръдия с малък обсег. Те откриха огън; същото направиха и оръдията на крайцерския ескорт на самолетоносача. Докато Чък гледаше напред от мостика, ужасен и неспособен да направи каквото и да е, за да се защити, един от артилеристите на палубата улучи самолет Вал. Самолетът сякаш се счупи на три парчета. Две паднаха в морето, а третото се удари в кораба. Тогава избухна още един Вал. Чък извика радостно.