Панаир на суетата (роман без герой)

Няколко десетки ядра по-надолу по Ню Гонт Стрийт се намира скромна малка задна вратичка, която не бихте различили от вратите на конюшните. Но множество затворени екипажи са спирали пред нея, както ми разправи моят осведомител, дребничкият Том Ивс, който знае всичко и който ми показа това място. «Принцът и Пердита са влизали и излизали от тази врата, сър — често ми е казвал той. — Мариана Кларк е влизала през нея с граф… Тя води към прочутите petits appartements [86] на лорд Стейн — едната стая, сър, цялата в слонова кост и бяла коприна, а другата в абанос и черно кадифе; има и малка банкетна зала по подобие на залата на Салуст в Помпей, нарисувана от Козуей. В малката частна кухня всички тенджери са били сребърни, а шишовете за печене — златни. Егалите Орлеан е пекъл там пъдпъдъци същата вечер, когато той и маркиз Стейн спечелили на карти сто хиляди лири стерлинги от една голяма личност. Половината от парите отишли за Френската революция, другата половина — за да купят титлата и орденът на лорд Гонт, а остатък…» Но целта на нашата повест не е да разправяме какво е станало с остатъка, за всеки шилинг от който, както и за много повече, дребничкият Том Ивс, който знае работите на всички, е готов да ви даде сметка.

Освен лондонския си дворец маркизът притежаваше замъци и дворци из различни места на трите царства, чиито описания се намират в пътните наръчници — замъка Стронгбоу с неговите гори, на брега на Шенън; замъка Гонт, в Кърмардъншир, където е бил затворен Ричард II; а също и Гонти Хол в Йоркшир, където са ми разправяли, че имало двеста сребърни чайника, за да се приготовлява закуската на гостите, заедно с всички други прибори, които да им подхождат по разкош. Фермата на милорда се наричаше Стилбрук, в Хампшир — скромничка резиденция, за чиито чудни мебели всички си спомняме и които бяха продадени при смъртта на милорда от един много известен уредник на публични търгове.

Маркиза Стейн произхожда от прочутото и древно семейство Карлиън, Камелотски маркизи, запазили старата католическа вяра още от покръстването на преподобния Друид, техния пръв прародител, чието потекло води началото си от преди идването на крал Брут на тези острови. Пендрагон е титлата на първородния син на това семейство. От незапомнени времена имената на синовете са: Артър, Утер, Карадок, Главите им са падали при не един заговор. Кралица Елизабет отрязала главата на този от Артъровците, който живял по нейно време. Шамбелан на Филип и Мери, той разнасял писмата между шотландската кралица и нейните вуйчовци, Гизите. Един от по-младите синове на рода бил на служба при великия херцог и се отличил в прочутото Вартоломеево съзаклятие. През цялото време, когато шотландската кралица Мери била затворена, семейство Камелот заговорничело в нейна полза. Имотното му състояние пострадало твърде много както поради това, че членовете му екипирали на свои средства един кораб против испанците, а тъй също и от глобите и конфискациите, наложени им от кралица Елизабет за това, че давали убежище на католически свещеници и упорито отказвали да се придържат към общоприетото вероизповедание — с една дума, за религиозните им прегрешения. Един техен потомък, вероотстъпник, живял по времето на Джеймс II, се отказал от религията си благодарение на аргументите на този голям теолог, и в резултат на тази временна слабост материалното положение на семейството се пооправило. Но граф Камелот, който се подвизавал през царуването на Чарлс, се върнал отново към старата вяра на роднините си и те продължили да се борят за нея и да се разоряват заради нея дотогава, докато все още имало някой Стюърт да ги предвожда или да подбужда към въстание.