Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Една вечер, когато се връщаше от поредната си визита при Силвиана, случайно подслуша Никола, която говореше на две новачки, не повече от шестнайсетгодишни. Егвийн почти не помнеше да е била толкова млада. Струваше й се, че е било преди цял живот. Мара беше едра набита мурандийка с лукави сини очи, а Намени — висока стройна доманка, която се кикотеше непрекъснато.
— Питайте Майката — рече Никола. Няколко новачки бяха започнали да я наричат така, но само пред жени, облечени в бяло. Глупави бяха, но не и пълни глупачки. — Тя с охота ще ви даде съвет.
Намени се изкикоти нервно и поклати глава.
— Не искам да й досаждам.
— Пък и тя винаги дава един и същи съвет — добави с весела нотка Мара.
— Един, но добър. — Никола вдигна ръка и зареди наставнически с пръсти: — Слушай Айез Седай. Слушай Посветените. Работи упорито. И още по-упорито.
Егвийн се усмихна и продължи към стаята си. Не беше успяла да накара Никола да се държи прилично, докато беше открито Амирлин, но май беше успяла, предрешена като новачка. Забележително.
И още нещо можеше да направи за тях: да ги утешава. Колкото и невероятно да изглеждаше, интериорът на Кулата понякога се менеше. Губеха се хора, докато търсят стаи, в които са били десетки пъти. Понякога се виждаха жени, излизащи от стените или газещи през теб, често облечени в рокли със старомодна кройка или в странно облекло — рокли, които по-скоро бяха просто дълги яркоцветни платове, увити около тялото, извезани, дълги до глезените табарди върху широки панталони, и още погстранни неща. Светлина, кога жена би поискала да облече рокля, откриваща изцяло гърдите й? Егвийн беше успяла да обсъди със Сюан тези неща в Тел-айеран-риод, тъй че знаеше, че всички тези странности са признак за приближаването на Тармон Гай-дон. Неприятна мисъл, но нищо не можеше да се направи. Каквото имаше Да става, щеше да стане, и не че самият Ранд не беше вестител на Последната битка. Някои Сестри в Кулата трябваше да знаят какво означава всичко това, но улисани в своите си работи, не се и опитваха да утешат новачките, които чак плачеха от страх. Егвийн го правеше. Светът е пълен със странни чудеса — заговори тя на Корайд, светлокосо момиче, което хлипаше в леглото си, захлупило лице. Корайд бе само с година по-малка от нея, но определено все още си беше момиче, нищо, че пребиваваше в Кулата вече от година и половина. — Защо да се изненадваме, че някои от тези чудеса се появяват в Бялата кула? Та може ли да има по-подходящо място? — На такива момичета изобщо не споменаваше за Последната битка. Това едва ли щеше да ги утеши.
— Но тя мина през стена! — проплака Корайд и вдигна глава. Лицето й беше почервеняло и подпухнало, по страните й блестяха сълзи. — Стена! А после не можахме да си намерим класната стая, и Педра също, и ни нахока. Педра никога не ни хока. И тя се беше уплашила!
— Но се обзалагам, че не се е разревала. — Егвийн приседна на ръба на леглото на момичето и остана доволна от себе си, че не трепна. Креватите на новачките не се славеха като особено меки. — Мъртвите не могат да навредят на живите, Корайд. Не могат да ни докоснат. Те дори не ни виждат. А и те са били Посветени на Кулата или слугини. Това е бил техният дом, също като на нас. А колкото до стаи и коридори, които не са там, където трябва да са, просто запомни, че Кулата е място на чудеса. Помни го и няма да те плашат.
На самата нея й се стори неубедително, но Корайд избърса сълзите си и се закле никога вече да не се плаши. За жалост като нея имаше сто и две и не всички се утешаваха толкова лесно, а това още повече усили гнева й към Сестрите в Кулата.
Дните й не минаваха само в уроци, в утешаване на новачки и в наказания от Наставницата на новачките, макар последното да заемаше неприятно голяма част от времето й. Силвиана се оказа права в съмненията си, че ще й остава много свободно време. На новачките винаги се възлагаше работа. Често трудът беше ненужен, тъй като Кулата разполагаше с над хиляда слуги, мъже и жени, без да се броят ратаите, но физическият труд помагаше в изграждането на характера, така поне се вярваше. А и уж спомагаше новачките винаги да са толкова уморени, че да не мислят за мъже. Нея обаче я товареха с шетня много повече, отколкото се полагаше на новачките. Някои задачи й ги възлагаха Сестри, които още я смятаха за „бегълка“, други — Силвиана, с надеждата, че умората ще затъпи острието на нейния „бунт“.
Всеки ден, след едно или друго ядене, трябваше да търка котлите с луга и корава четка в стаята за чистене на главната кухня. От време на време Лейрас надничаше вътре, но без да й заговори. И никога не замахваше към нея с дългия черпак, дори когато я завареше да разтрива гърба си, заболял я от навеждането в големия казан, вместо да търка. Но пък пердашеше щедро слугини и помощник-готвачки, щом се опитат да се закачат с Егвийн, нещо обичайно с новачки, пратени в кухнята. Всеки път щом изпердашеше някоя, заявяваше гръмко, че имат достатъчно време за игрички, като си свършат работата, ала Егвийн забеляза, че Лейрас съвсем не бърза толкова, когато някоя ощи-пе истинска новачка или й сипе чаша студена вода във врата. Май все пак имаше някаква съюзничка в нейно лице. Само дето не можеше да измисли как да я използва.