Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Тя дори не изпитваше толкова голяма нужда от тялото му. Моргоуз, която се кискаше и шушукаше за способностите на якия си млад любовник, никога не би могла да ги разбере. За нея би било непонятно защо им е нужно да се виждат, без да се любят. Всъщност бяха съгрешавали в плътския смисъл на думата много рядко — когато бяха по-млади и имаха съгласието на Артур, а Гуенхвифар още се надяваше, че би могла да роди престолонаследник. Имаше и други начини да изпитат физическо удоволствие, и те й се струваха не толкова порочни, като че ли по-малко нарушаваха съпружеските права на Артур над тялото й. Тъй или иначе, не това бе най-важно за нея. Искаше просто да бъдат заедно с Ланселет… Често си казваше, че наистина се привличат по-скоро душите, а не телата им. Защо Бог, който проповядваше любов, да осъжда такова чувство? Да, те бяха прегрешавали и тя се бе покайвала всеки път, но какво лошо би могло да има в тази любов на душите им?
„Не съм отнела от Артур нищо от себе си — нищо, от което той е имал нужда. Той трябваше да има до себе си кралица, повелителка, жена, която да управлява замъка и домакинството. Имаше нужда и от престолонаследник, но не аз, а сам Бог го лиши от син“.
В мрака се чуха тихи стъпки. Гуенхвифар прошепна:
— Ланселет?
— Не позна.
Тъмнината се разкъса от слабото пламъче на малък светилник. За миг Гуенхвифар се обърка — видя пред себе си лицето на любимия, но такъв, какъвто бе преди години — но разбра бързо кой би могъл да бъде.
— Как смееш? Дамите ми не са толкова далеч оттук. Ще викам — и никой няма да ти повярва, ако се опиташ да кажеш, че аз съм те повикала.
— Не мърдай — просъска той. — Опрял съм нож в гърлото ти, лейди. — Тя трепна и придърпа завивките около тялото си, а той добави: — Не се страхувай, нямам никакъв интерес към тялото ти. Прелестите ти са малко престояли и поизтъркани от прекомерна употреба.
— Това вече е прекалено — каза пресипнало втори глас. Имаше още някой в тъмнината зад Гуидиън. — Не й се присмивай, човече! Мръсна работа е тая, да надзъртам в спалните, и ми се ще да не се бях захващал с нея. Пазете тишина и си намерете места да се скриете!
Гуенхвифар разпозна гласа на Гауейн, а сетне видя и още едно добре познато лице.
— Гарет! — възкликна тя горчиво. — Какво правиш тук? Мислех, че си най-добрият приятел на Ланселет!
— Тук съм точно защото съм му приятел — каза сурово Гарет. — Онзи там — и той посочи Гуидиън — не би имал нищо против да му пререже гърлото, а после да нареди всичко тъй, че ти да бъдеш обвинена в убийство!
— Млъкни — прошепна Гуидиън и всичко потъна отново в мрак. Гуенхвифар чувстваше ясно острието на ножа, опряно в гърлото й. — Ако отрониш дори една дума, за да го предупредиш, мадам, ще ти прережа гърлото. Все ще измисля какво да обясня на господаря Артур. — Острието се впи още по-дълбоко в плътта й. Гуенхвифар се сви от болка. Зачуди се дали по шията й не тече кръв. Чуваше съвсем ясно тихо шумолене на одежди, внезапно прозвънтяване на оръжие, което веднага секваше; колко ли бяха участниците в тази засада? Тя лежеше, без да издава звук, и кършеше ръце от отчаяние. Само да можеше някак да предупреди Ланселет… Чувстваше се безпомощна като животинче в клопка.
Минутите се влачеха за жената, притисната между възглавниците на голямото легло и опряния в гърлото й нож. След време, което й се бе сторило безкрайно дълго, тя чу далечен, съвсем слаб звук — тихо подсвиркване, което наподобяваше вика на нощна птица. Гуидиън веднага усети как се напрегнаха мускулите й и запита със стържещ шепот:
— Това ли е сигналът на Ланселет?
Острието пак се заби в меката плът на шията й и Гуенхвифар прошепна, изпотена от ужас:
— Да.
Тя чу шумоленето на сламеника, когато Гуидиън се раздвижи, сетне стана и се отдалечи от нея.
— В стаята има дванадесет души. Само опитай да го предупредиш, и не ти давам и минута живот.
Гуенхвифар чуваше ясно шумовете в преддверието на спалнята й — Ланселет сваляше наметалото си, остави и меча — о, Господи, нима ще го заловят така — гол и обезоръжен? Тя отново стегна мускулите си. Почувства предварително как острието прониква в тялото й — но й беше все едно. По някакъв начин трябваше да го предупреди, щеше да успее да извика, преди да я убият — и тя отвори уста, но Гуидиън — наистина ли беше ясновидец? — веднага притисна жестоко устните й с ръка, задушавайки вика й. Тя се загърчи, защото той продължаваше да я души, и в същия миг почувства как леглото се огъна под тежестта на Ланселет.