Мъглите на Авалон (Том 2)

— Не го оставяйте да вземе меча си — се чу някакъв глас сред струпалите се рицари, но Гауейн заповяда с презрителен жест на проговорилия да замълчи. Ланселет се обърна бавно и отиде в малкото преддверие, където бе оставил меча и дрехите си. Гуенхвифар го чуваше как се облича. Гарет стоеше прав, с ръка на меча си. Ланселет Влезе пак — облечен, но без оръжие. Държеше ръцете си отпред, така че всички да ги виждат.

— Радвам се за теб, че реши да ни последваш без съпротива — отбеляза Гуидиън. — Майко… — той се обърна към скупчилите се в един ъгъл сенки и Гуенхвифар забеляза стреснато, че там стои Моргоуз — погрижи се за кралицата. Оставям я на твоите грижи, докато Артур реши как да постъпи с нея.

Моргоуз пристъпи и дойде до леглото. Гуенхвифар сякаш за първи път видя колко едра жена беше тя всъщност и колко безжалостна и хищна бе линията на стиснатата й челюст.

— Хайде, лейди, слагай си роклята — нареди тя. — Ще ти помогна да си оправиш и косата — не може да си толкова безсрамна, че да искаш да отидеш гола пред краля. Бъди благодарна, че сред тези хора се намери и жена. Ако не бях аз, щяха да чакат, за да го спипат между краката ти.

Гуенхвифар трепна от грубите й думи. После посегна колебливо към роклята си.

— Нима трябва да се облека пред всички тези мъже? Гуидиън не остави Моргоуз да отговори, а изръмжа:

— Не се опитвай да ни омилостивиш, безсрамнице! Нима някой би повярвал, че у теб има и помен от скромност и приличие? Навличай роклята, за да не накарам майка ми да те натъпче в нея като в чувал!

„Той я нарича своя майка. Нищо чудно, че е толкова жесток и безмилостен, след като е бил отгледан от кралицата на Лотиан!“ А при това Гуенхвифар винаги бе приемала Моргоуз просто за една ленива, алчна жена, която живее за свое удоволствие — какво я бе накарало да постъпи така? Тя се наведе, за да завърже и обувките си.

Ланселет каза спокойно:

— Значи, трябва да предам меча си?

— Много добре знаеш, че трябва — отговори Гауейн.

— Е, щом е тъй… — бърз като светкавица, Ланселет се метна към Гауейн, и само с един хищен жест успя да отнеме собствения му меч. — Елате и го вземете, да ви вземат дяволите! — И той замахна с меча на Гауейн към Гуидиън. Гуидиън падна с вой на леглото — острието бе отворило голяма рана на задните му части. Кай понечи да се намеси, също с меч в ръка, но Ланселет хвърли в лицето му една от възглавниците на леглото. Кай се препъна назад и успя да повали и тези, които идваха зад него. Ланселет скочи на леглото и каза на Гуенхвифар с рязък шепот:

— Стой, без да мърдаш, и бъди готова!

Тя си пое остро дъх, дръпна се и се сви в ъгъла на леглото. Нападаха го отново — той успя да прониже един, изби меча на втори и продължи да се сражава с изникващите от сенките противници, като използваше трупа на убития за щит. Огромната фигура на Гарет внезапно се сгърчи и започна бавно да се свлича на пода. Ланселет вече се сражаваше с нов противник, но Гуидиън, облян в кръв, извика: