Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Ти, който израсна на Авалон — избухна тя гневно, — ти ли ще съдиш Артур по законите на саксонците, които са по-лоши и ограничени и от римските? Нима смяташ, че възходът и падението на цяло кралство може да зависи от това дали една съпруга изневерява или не? Ти самият, Гуидиън, ще бъдеш крал поради произхода си от древната кралска династия на Авалон — ти си дете на Богинята…
— Ха! — Гуидиън плю и добави още нещо, съвсем неприлично. — Не ти ли е хрумвало нещо друго, Ниниан — че Авалон падна също като Рим, макар и по-късно — защото беше разяден от пороци? По законите на Авалон това, което Гуенхвифар върши, е нейно право — тя може да избира когото си поиска за свой любим, и по същото това право Ланселет трябва да вземе и трона на Артур! Та Ланселет е син на покойната Велика жрица — защо да не бъде крал на мястото на Артур? Но нима искаш нашите крале да бъдат избирани, защото една жена ги предпочита в леглото си? — Той плю отново. — Не, Ниниан, тези дни са си отишли безвъзвратно. Първо римляните, а сега и саксонците създават света такъв, какъвто ще бъде занапред. Светът вече не е една плодородна утроба — законите му се определят от воюващите мъже. Помисли си, кой би ме приел за крал само защото съм син на тази или онази жена? В наши дни синът на краля наследява земята — и ако нещо е добро, трябва ли да го отхвърляме само защото първи са го въвели римляните? Вече имаме добри кораби и можем да потеглим да откриваме нови земи на мястото на онези, които някога са потънали в океана. Ще ни последва ли по дългия път една богиня, която е привързана към това парче земя и се грижи за плодородието му? Виж северняците, които все по-често опустошават бреговете ни — нима може да ги спре проклятието на Великата майка? На Авалон останаха само няколко жрици — и те няма защо да се боят от саксонци и северняци, защото Авалон вече не е част от света, населяван от тези диви войни. Но жените, които ще живеят занапред в нашия нов свят, ще имат нужда от защитата на мъже. Светът вече не принадлежи на Богините, Ниниан, дори не и на много богове, а само на един Бог. Дори не е необходимо сам да свалям Артур от трона. Времето ще свърши своето.
По гърба на Ниниан пролазиха тръпки, като че ли й предстоеше пророческо прозрение.
— А ти, кралю — елен на Авалон? Нали си дошъл тук в името на Великата майка?
— Да не мислиш, че искам да потъна в мъглите заедно с Авалон и Камелот? Имам намерение да стана върховен крал на Британия след Артур — и затова държа славата на неговия двор да остане ненакърнена. Затова Ланселет трябва да си отиде — което означава, че Артур ще трябва да го прогони, а заедно с него и Гуенхвифар. Искаш ли да ми помогнеш, Ниниан, или не?
Лицето й беше мъртвешки бледо. Тя сви юмруци и пожела отчаяно да имаше силата на Моргана, да можеше да я осени властта на Богинята, да свърже с мост небето и земята и да прониже Мордред със светкавицата на своя гняв. Полумесецът на челото й пулсираше болезнено.
— Искаш да ти помогна! Заради мен да стане жертва на предателство една жена, която просто се е възползувала от правото, дадено й от Богинята — сама да си избере мъж?!
Гуидиън се изсмя презрително.
— Гуенхвифар се е отказала от това право още когато за първи път се е преклонила пред своя Бог.
— Дори и тъй да е, не желая да постъпвам вероломно с нея.
— Значи няма да ме уведомиш, когато тя реши да отпрати дамите си за през нощта?
— Не — каза твърдо Ниниан. — В името на Богинята, такова нещо няма да сторя. Имай предвид и друго — че предателството на Артур пред Авалон е нищо в сравнение с твоето!
Тя му обърна гръб и понечи да си тръгне, но той я сграбчи и я задържа.
— Ще правиш това, което ти заповядвам!
Тя започна да се бори, за да се освободи, и най-сетне изтръгна насинените си китки от хватката му.
— Ти да ми заповядваш? Такова нещо няма да се случи и след хиляда години! — викаше тя, извън себе си от гняв. — Пази се, ти, който се осмели да посегнеш на Господарката на Авалон! Време е Артур да узнае, че е хранил змия в пазвата си!
Гуидиън беше извън себе си от ярост. Той сграбчи отново ръката й, дръпна я към себе си и я удари с все сила по слепоочието. Ниниан се свлече на земята, без дори да извика. Той дори не се опита да я задържи.
— Добре са те нарекли саксонците — от мъглата зад него се разнесе нисък, гневен глас. — Зъл съветник си ти, Мордред — и убиец!
Побиха го ледни тръпки. Треперейки, той не откъсваше поглед от сгърченото тяло на Ниниан в краката си.
— Убиец ли? Не! Тя просто ме ядоса — не исках да я нараня… — и той започна да се озърта наоколо — не виждаше никого, но бе познал безплътния глас.
— Моргана! Повелителко… Майко моя!