Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Мордред коленичи. Паниката го задушаваше. Опита се да повдигне отпуснатото тяло на Ниниан, да намери пулса й — но тя лежеше все така — безжизнена и бездиханна.
— Моргана! Къде си? Къде си? Покажи се, проклета да си! Нямаше никой. Само Ниниан лежеше пред него.
Той започна отново да прегръща мъртвата и да я умолява, хлипайки:
— Ниниан! Ниниан, любима, проговори! Кажи ми поне една дума!
— Тя няма да проговори вече — разнесе се отново безплътният глас. Гуидиън отново се завзира в мъглата и този път забеляза в нея някаква фигура — скоро очертанията съвсем се изясниха и пред него застана жена от плът и кръв.
— Какво си сторил, синко?
— Ти ли беше? Ти ли? — гласът му трепереше истерично. — Ти ли ме нарече убиец?
Моргоуз отстъпи уплашено.
— Не, не. Аз идвам сега. Кажи ми, какво си сторил?
Гуидиън се хвърли отчаяно в прегръдките й. Моргоуз го притисна към себе си и започна да го гали — като че ли беше още на дванадесет години.
— Ниниан ме ядоса… заплашваше ме… Боговете са свидетели, майко, не исках да й сторя нищо лошо! А тя каза, че ще отиде при Артур и ще му разкаже, че кроя заговор срещу безценния му Ланселет! — Гуидиън беше започнал да хленчи. — Ударих я. Исках само малко да я стресна, но тя падна и сега не иска да помръдне…
Моргоуз се откъсна от Гуидиън и коленичи пред тялото на Ниниан.
— Зле си я ударил, синко. Мъртва е. Нищо не може да се направи. Най-добре е да отидем и да кажем на хората на Артур, които се грижат за реда в крепостта.
Лицето му беше станало сивкаво.
— Маршалите на Артур… Какво ще каже кралят?!
Сърцето на Моргоуз се разтопи. Животът му бе в нейни ръце — както когато бе беззащитно новородено и Лот искаше да го убие. Държеше го в ръцете си и той го знаеше. Тя отново го притисна към гърдите си.
— Няма нищо, милото ми момче. Не се измъчвай. Нали не страдаш за тези които убиваш в битка? — Моргоуз изгледа тържествуващо трупа на Ниниан. — Може да се е заблудила в мъглата и да е паднала — виж опасна е тук стръмнината — и тя предпазливо се надвеси над издатината на върха на хълма. Надолу се спускаше отвесна скална стена и се губеше в мъглата. — Хайде, ти хвани краката. Станалото — станало. Нищо не може вече да й навреди.
У Моргоуз се надигна старата омраза към Артур. Да, Гуидиън щеше да го свали от трона, и то с нейна помощ — а когато всичко свърши, редом с Гуидиън ще управлява тя — жената, благодарение на която той ще вземе короната! Нямаше я вече Ниниан, за да ги разделя — само тя, Моргоуз, щеше да му бъде опора и вярна помощница!
Нежното, стройно тяло на Езерната дама се стопи безшумно нейде надолу, в мъглите. Рано или късно Артур щеше да я потърси, и когато тя не се появи, щеше да прати хора да я търсят. На Гуидиън, който се взираше като хипнотизиран в морето от мъгла, му се стори, че вижда баржата на Авалон. Черната й сянка се плъзгаше — някъде между Драконовия остров и Камелот. Стори му се, че видя за миг и Ниниан — но тя бе в одеждите на Старицата-смърт, и го викаше при себе си… После всичко изчезна.
— Да вървим, синко — каза Моргоуз. — Прекарал си сутринта в покоите ми, а през остатъка от деня трябва непрестанно да си пред очите на Артур. Запомни — днес не си виждал Ниниан. Щом се появиш пред Артур, веднага го попитай за нея. Може дори да се престориш, че ревнуваш, че се боиш да не е прекарала нощта в неговата постеля.
Безкрайно щастие я изпълни, когато той се вкопчи в нея и измънка безпомощно:
— Така ще сторя, майко. Ти си най-добрата майка, най-прекрасната сред жените!
Тя го притисна още веднъж към себе си и го целуна, наслаждавайки се на властта, която имаше над него. После го остави да си върви.
16
Гуенхвифар се взираше с широко отворени очи в мрака. Ослушваше се за стъпките на Ланселет, но не можеше да пропъди спомена за злобната усмивка на Моргоуз, която й беше казала:
— Завиждам ти, скъпа! Кормак е хубав и млад, и наистина го бива — но не може да се сравни по хубост и изисканост с твоя любим!
Гуенхвифар бе свела глава и бе премълчала. Имаше ли право да презира Моргоуз, след като вършеше същото като нея? А опасността беше наистина голяма. Дори миналата неделя епископът пак бе избрал прелюбодеянието като тема за проповед. Беше казал, че непорочността на жената е основа на християнския начин на живот, и че само чрез верността си в брака една жена може да изкупи изначалния грях, сторен от Ева. Гуенхвифар си спомни притчата за прелюбодейката, която довели пред Христа, и как Той казал: „Нека този от вас, който не е извършил грях, първи хвърли камък по нея“. И не се намерил кой да хвърли първия камък. Но тук, в този двор, където тя бе кралица, имаше много хора, които не бяха се опетнили с такъв грях. Самият Артур би имал право да хвърли първия камък. Христос бе казал на прелюбодейката: „Върви и не греши повече…“ Така трябваше да постъпи и тя…