Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Ниниан стоеше на върха на хълма, на който се издигаше Камелот. Взираше се в мъглите, които се стелеха долу в ниското. Зад нея се разнесоха стъпки, и тя каза, без да се обръща:
— Ти ли си, Гуидиън?
— Кой друг би могъл да бъде? — Ръцете му я обгърнаха и тя се обърна към него, за да му поднесе устните си. Той попита, без да отслаби прегръдката си. — Артур така ли те целува?
Тя се изтръгна от ръцете му и го загледа ядосано.
— Да не би да ревнуваш от краля? Та нали ти сам ми нареди да спечеля доверието му?
— Артур вече притежава прекалено много от това, което по право се полага на мен…
— Артур е християнин — какво повече искаш да кажа — прекъсна го Ниниан, а ти си моят любим. Но аз съм Ниниан от Авалон и не съм задължена да обяснявам никому как постъпвам с това, което е мое — да, Гуидиън, мое, а не твое. Аз не съм възпитана по римски обичай, та да оставям някой мъж да ми казва какво да правя с туй, което ми е дарила Богинята. Ако това не ти харесва, Гуидиън, мога да се върна на Авалон.
Гуидиън се усмихна с циничната усмивка, която тя ненавиждаше.
— Ако успееш да намериш пътя — отбеляза той. — Нищо чудно да установиш, че вече не е толкова лесно.
После циничното изражение изчезна от лицето му. Той постоя така, хванал ръката й в своята, после поде:
— Не ме интересува какво ще прави Артур през малкото време, което му остава. Ще кажа същото, което съм казал и за Галахад — нека се порадва на малкото, което има, защото скоро няма да има и него. — Той се загледа надолу — изглеждаше, че Камелот плува в море от мъгли. — Ако нямаше мъгла, бихме могли да видим Авалон оттук — и Драконовия остров. — Той въздъхна и допълни:
— Знаеш ли, саксонците вече се преселват и натам, и избивали елените на Драконовия остров въпреки забраната на Артур.
Лицето на Ниниан се изкриви от гняв.
— Трябва да бъдат спрени. Островът е свещено място, а елените…
— Елените са собственост на Древния народ. Но Едуин саксонецът е започнал да избива и тях — продължи Гуидиън. — Казал на Артур, че древните стреляли по тях с отровните стрели на елфите, затова позволил на хората си да ги избиват, щом ги видят. Сега изтребват и елените, и Артур ще воюва с Едуин, ако се наложи. Бих искал Едуин да защитаваше някаква справедлива кауза — по законите на честта и аз би трябвало да защитавам тези, които вярват в Авалон.
— Нима Артур ще води война, за да ги защити? — попита учудено Ниниан. — Мислех, че се е отрекъл от Авалон.
— Може и да се е отрекъл от Авалон, но не и от безобидните хорица, които населяват Драконовия остров. — Гуидиън замълча, и Ниниан разбра, че си спомня един далечен ден на същия този остров. Той плъзна пръсти по синкавите змии на китките си, после придърпа надолу дългите ръкави на туниката. — Чудя се, дали бих могъл все още да убия водача на стадото с голи ръце и един нож от кремък?
— Не се и съмнявам, че ще успееш, ако се наложи — каза Ниниан. — Въпросът е там, дали Артур ще може. Защото ако не може…
Тя не довърши, а Гуидиън отбеляза спокойно, загледан в мъглата, която ставаше все по-плътна:
— Не ми се вярва да се изясни. Тази мъгла почти никога не се изчиства — случва се някои от пратениците на саксонските крале да се губят в нея, когато идват насам… Ниниан! Кажи ми, ще потъне ли и Камелот в мъглите?
Тя понечи да се пошегува, да го успокои, но после размисли и каза сериозно:
— Не знам. Драконовият остров е осквернен, народът на Древните е на изчезване, свещеното стадо стана плячка на саксонските ловци. Дали няма да опустошат един ден и Камелот, също както готите са сринали Рим?
— Да бях узнал навреме — каза с потискана ярост Гуидиън и удари юмруци един в друг, — ако саксонците бяха съобщили на Артур, той би могъл да ме прати — мен или другиго — да защити острова, където сам е бил посветен и е положил обет за свещен брак със земята си! Сега светилището на Богинята е разрушено — и тъй като той не можа да го защити, няма вече право да бъде крал.
Ниниан разбра какво още искаше да каже Гуидиън: „Аз също няма да бъда крал“.
Затова каза:
— Ти не си знаел, че над светилището тегне заплаха.
— И за това е виновен Артур — каза Гуидиън. — Щом саксонците са извършили това, без да се допитат до него — не разбираш ли, че те изобщо не го уважават? Разбери, Ниниан, в техните очи всеки мъж, който не може да се справи с една жена и се е докарал дотам, че приема спокойно изневярата й, не е достоен за уважение.