Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
При получаването на пълното съобщение след минута японската ударна сила бе разположена почти точно там, където бяха предположили криптоанализаторите. Чък изпита гордост и страх. Трите американски самолетоносача —Йорктаун, Ентърпрайз и Хорнет — поеха курс, който щеше да постави самолетите им в положение да нанасят удари по японските кораби.
На мостика стоеше дългоносият адмирал Франк Флечър, петдесет и седем годишен ветеран, декориран е Кръста за храброст на флота по време на Първата световна война. Докато носеше съобщение за мостика, Чък го чу да казва:
— Все още не сме видели японски самолет. Това означава, че японците още не знаят, че сме тук. Чък беше наясно, че това е единственото преимущество на американците — предимството на по-добрата разузнавателна информация.
Японците несъмнено се надяваха да сварят Мидуей неподготвен — повторение на сценария с Пърл Харбър — но благодарение на криптоанализаторите това нямаше да се случи. Американските самолети на Мидуей не бяха неподвижни мишени, паркирани на пистите. При появата на японските бомбардировачи всичките щяха да са във въздуха и да търсят битка.
Офицерите и матросите в радиорубката на Йорктаун напрегнато слушаха пропукващия трафик на съобщенията от Мидуей и от японските кораби; нямаше съмнение, че над малкия атол се води жесток въздушен бой, но не знаеха кой побеждава. Скоро след това американските самолети от Мидуей нападнала неприятеля и атакуваха японските самолетоносачи. Доколкото Чък можеше да го разбере, и в двете битки зенитната артилерия надделяваше. Базата в Мидуей пострада леко, а повечето хвърлени срещу японския флот торпеда не уцелиха; и в двата сблъсъка много самолети бяха свалени. Резултатът изглеждаше равен, но това притесняваше Чък, понеже японските резерви бяха повече. Точно преди седем часа Йорктаун, Ентърпрайз и Хорнет завиха на югоизток. Курсът ги отдалечаваше от неприятеля, но самолетите им трябваше да излитат по посока на югоизточния вятър. Всяко ъгълче на огромния Йорктаун се тресеше от гърма на самолетите, докато двигателите им развиваха пълна мощност. Те се понасяха по палубата и излитаха във въздуха. Чък забеляза как Уайлдкет постоянно издига повече дясното си крило и поднася наляво, докато ускорява по палубата — пилотите много се оплакваха от тази особеност. Към осем и половина трите самолетоносача бяха изпратили сто петдесет и пет американски самолета срещу японската ударна сила. Първите пристигнаха в обозначената зона точно навреме — когато японците презареждаха с гориво и муниции завърналите се от Мидуей свои самолети. Палубите бяха претъпкани със сандъци с муниции, омотани от горивни шлангове — всичкото готово да гръмне веднага. Щеше да бъде касапница.
Само че не се получи.
Почти всички американски самолети от първата вълна бяха унищожени. Девастейтър бяха остарели машини. Ескортиралите ги Уайлдкет бяха по-добри, но не можеха да се сравняват с бързия и маневрен японски Зеро. Оцелелите самолети не можаха да хвърлят бомбите си, понеже бяха унищожени от зенитния огън от самолетоносачите. Хвърлянето на бомба от движещ се самолет по движещ се кораб; или хвърлянето на торпедо там, където ще удари кораба, беше извънредно трудно, особено за пилот, подложен на обстрел и отгоре, и отдолу.