Кралица на въздух и мрак [bg]

— Дру. Не мога да ви оставя тук. Не е безопасно. И не мога да ви взема там, където отиваме. Възможно е да има битка. Голяма битка.

— Мога да се бия — заяви Дру.

Джулиън сложи ръка под брадичката й и повдигна лицето й, така че тя да го погледне в очите. Дру се зачуди дали за повечето деца бе същото да погледнат родителите си. Това бе лицето, което тя свързваше с похвали и мъмрения, с притичване на помощ посред нощ след някой кошмар, с топъл шоколад, когато имаше нужда от такъв, и лепенки, когато бяха необходими. Джулиън бе държал ръката й, докато тя получаваше първите си Знаци. Той бе закачвал ужасните й рисунки на хладилника. Никога не забравяше рожден ден.

А самият той все още беше дете. За първи път бе в състояние да го погледне и да види това. Беше млад, по-млад от Джейс и Клеъри или Алек и Магнус. И все пак се бе изправил пред множеството, изпълнило светилището, и им беше казал какво да направят, а те го бяха слушали.

— Знам, че можеш да се биеш. Но не знам дали аз бих могъл, ако знам, че си в опасност.

— Ами Кит и Тай?

Джулиън се ухили.

— Недей да им казваш, но Магнус обеща да се погрижи да не се доближат до истинската битка.

Дру се усмихна неохотно.

— Ще бъде отвратително да не знам дали сте добре.

— Всички ще носим семейна руна. Дори Тави. Това е нещо. Ако искаш да знаеш как е някой от нас, просто задействай твоята. — Очите на Джулиън потъмняха. — Дру, знаеш, че бих те защитавал до последния си дъх, нали? Бих дал последната си капка кръв за теб. Също като Ема.

— Знам — каза Дру. — Аз също те обичам.

Той я притегли в бърза прегръдка, а после се изправи и й подаде ръка. Дру му позволи да я издърпа на крака и се отупа от прахта, докато Джулиън вдигаше Тави. Тръгна след тях към Мерис, Макс и Рафи. Не искаше да изглежда така, сякаш няма търпение да отиде в Аликанте. Беше й мъничко гадно, че лъже Джулиън, но ако беше научила нещо от Кит и Тай през последните седмици, то бе, че понякога се налага да надхитриш някой хитрец в собствената му игра.