Кралица на въздух и мрак [bg]

Седнала на една покрита с трева могила, Дру гледаше как дузина магьосници отварят Портали на ливадата пред Института.

Определено не беше нещо, което бе очаквала да види някога. Някой и друг магьосник или Портал, да, но не и толкова много наведнъж.

През Порталите можеше да различи полята пред стените на Аликанте: невъзможно бе да отворят Портал директно в града на ловците на сенки без предварително разрешение; най-близкото място, до което можеше да се стигне, бяха портите. Което беше окей, защото ловците на сенки трябваше да се оповестят пред Кохортата и да се погрижат Диърборн да узнае, че са там. Дру беше мъничко разочарована — надявала се бе, че ще се втурнат в града, размахали мечове, ала стилът на Джулиън не беше такъв. Ако можеше да постигне целта си без бой, щеше да го стори.

На няколко крачки от нея, Тави си тананикаше, докато търкаляше количка нагоре-надолу по гладката повърхност на една скала.

Дру беше седяла сама по време на срещата, макар че в един момент Кит й се беше усмихнал окуражително. Освен това беше видяла Джулиън да поглежда към нея, докато изричаше „Стражата на Ливия“. Беше погледнал към всички тях, пръснати из стаята: Марк и Хелън, Дру и Тави, и накрая — Тай.

Дру се притесняваше от миналата нощ насам, когато Тай беше излязъл от онази странна пещера на плажа. Кит го беше последвал и не беше там като нея, за да види изражението върху лицето на Тай, когато беше пристъпил навън. Трудно бе да го опише. Наполовина така, сякаш щеше да се разплаче, и наполовина така, сякаш щеше да получи срив, както ставаше понякога, когато нещата му дойдеха в повече. Ливи винаги успяваше да го успокои, ала Дру не знаеше дали би могла да го стори. Не можеше да замени Ливи.

А после Кит беше излязъл от пещерата и изражението на Тай се беше променило, сякаш бе осъзнал нещо. Кит бе изглеждал облекчен и на Дру й се искаше тя също да бъде облекчена.

Притеснявала се беше за Тай, когато Джулиън беше разгънал знамето и медальонът на Ливи, онзи, който Тай носеше сега, беше нарисуван на него, обвит около една сабя. А когато Джулиън бе изрекъл думите „Стражата на Ливия“, в очите на Дру бяха запарили горещи сълзи. Изпитала бе гордост, но и празнота там, където частицата в нея, където някога бе Ливи, бе погълната от мрак.

Джулиън стоеше до вратите на светилището и разговаряше с тъмнокосата Желязна сестра, която бе дошла на срещата. Последните ловци на сенки минаваха през Порталите. Някои от долноземците бяха останали в светилището, за да избегнат слънцето, други бяха навън и гледаха океана, докато си бъбреха. Мерис Лайтууд стоеше до Портала, който Магнус беше отворил, и се усмихваше, гледайки как Макс и Рафи тичат в кръг около Алек.