Кралица на въздух и мрак [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #3
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 978-619-157-298-4
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета — свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.

Перейти на страницу:

— И никой не се досети, че не си Оскар? — попита Зара.

— Очевидно не. — Анабел изучаваше ръцете си, сякаш й бяха непознати. — Планът им е прост до степен на елементарен. Което би могло да бъде сметнато за преимущество, ще има по-малко неща, които да се объркат.

Хорас се наведе напред, отпуснал ръце върху бюрото.

— Да не искаш да кажеш, че би трябвало да се притесняваме?

— Не — отвърна Анабел, докосвайки замислено гравираната стъкленица, която носеше на врата си. В нея се вихреше червена течност. — Единственото им преимущество е елементът на изненада. Глупаво е от тяхна страна да предположат, че няма да бъдат предадени. — Тя се облегна в стола си. — Да започнем с най-важното. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд са живи…

* * *

Ема стоеше на прага на Института. И последните долноземци си бяха отишли; самите те скоро щяха да тръгнат за Брослиндската гора. Брат Шадрак бе уверил Джулиън и останалите, че всички стражи в Идрис бяха повикани обратно в града за преговорите. Гората щеше да е пуста.

Следобедното слънце блещукаше над морето и тя се зачуди смътно дали след днешния ден щеше да види отново Тихия океан. Много отдавна баща й, й беше казал, че светлинките, танцуващи по повърхността на морската вода, идват от искрящите скъпоценни камъни отдолу и че ако мушнеш ръка под повърхността, можеш да уловиш скъпоценен камък в шепата си.

Ема протегна ръка пред себе си с дланта нагоре и се замисли за думите на Джем, а после за тези на Даяна.

Руните им започнали да горят като огън, сякаш във вените им имало пламъци вместо кръв. Казваха, че оръжията на онези, които се биели с тях, се пръсвали в ръцете им. Черни линии плъзвали по телата им и те станали чудовищни… физически чудовищни.

От вътрешната страна на ръката й, под лакътя, някога бледата гладка кожа сега бе покрита с тъмна паяжина от черни линии — като пукнатини върху мрамор, — голяма почти колкото дланта й.

Трета част

Лейди Разплата

Магиите й силни се стопиха, и вдън земя продъниха се кулите от страх, пресъхнаха отровните й стъкленици и нож опря до гърлото й със замах.

Кралицата на въздуха и мрака викна, в гърдите й надигна се метеж: „Предателю, убиецо безчестен, Ти утре приготви се да умреш“.

О, права си, владетелко на въздуха и мрака, самата истина изрича твоята уста. Аз утре може би смъртта ще срещна, но ти с живота си ще се простиш сега.

А. Е. Хаусман, „Магиите й силни се стопиха“

Сенки слени там

В Брослиндската гора беше хладно, наближаващата есен добавяше студена металическа тръпка на въздуха, която Ема усещаше върху езика си.

Тишина се беше възцарила изведнъж след суматохата на пътуването с Портала, опъването на палатки на една поляна между прастарите дървета и зелената земя. Бяха далече от поразените участъци, увери ги Даяна. И далечината, над върховете на дърветата Ема виждаше проблясващите демонски кули на Аликанте.

Стоеше върху едно възвишение над мястото, където се бяха разположили на лагер. Бяха опънали около дузина палатки, пред всяка от които горяха по две факли. Отвътре бяха уютни, с дебели килими на пода и дори одеяла. Алек беше изгледал остро Магнус, когато те се бяха появили от нищото.

— Не съм ги откраднал — заявил бе Магнус, взирайки се упорито в ноктите си. — Взех ги назаем.

— Значи, ще ги върнеш на туристическия магазин? — попитал бе Алек с ръце на хълбоците.

— Всъщност ги взех от един склад, където държат реквизит за филми. Ще мине цяла вечност, преди някой да забележи, че ги няма. Не че няма да ги върна, разбира се — побързал бе да добави. — Слушайте, всички! Опитайте се да не подпалите палатките си! Те не са наши!

— Хората подпалват ли ги обикновено? — попита Кийрън, който имаше цяла палатка само за себе си: Марк и Джулиън деляха една, а Ема и Кристина бяха заедно в друга. — Това някаква традиция ли е?

Марк и Кристина му се усмихнаха. Странността, случваща се с тях тримата, все повече се усилваше, помисли си Ема и реши да попита Кристина какво става.

Удаде й се възможност да го стори по-рано, отколкото беше очаквала. Не я свърташе сама в палатката — Кристина помагаше на Ейлийн и Джулиън, които се бяха заловили да приготвят вечеря. Останалите обсъждаха тихичко карти и планове, с изключение на Джейс, който беше заспал с глава в скута на Клеъри.

Ема не бе в състояние да се съсредоточи. Тялото и умът й туптяха от енергия. Всичко, което искаше да направи, бе да говори с Джулиън. Знаеше, че не може, но нуждата да му каже всичко беше болезнена. Никога досега не бе вземала толкова променящо живота решение, без да му каже.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?