Кралица на въздух и мрак [bg]

Зара влезе, без да чука, както правеше обикновено. Носеше центурионската си униформа, както правеше винаги. Мануел го намираше за претенциозно.

— Семейство Роузуейн са тук, както и семейство Кео и семейство Росалес. — Беше бясна. — Пристигнаха едновременно, през Портали. Дори не се опитват да го скрият.

— О, не знам — каза Мануел. — Ако не ни бяха предупредили за срещата, не мисля, че щяхме да забележим. Твърде много хора пристигат и заминават.

— Недей да хвалиш Джулиън Блекторн — намръщи се Зара. — Той е предател.

— О, разбира се. Но сега ще имаме възможност да го накажем, което ще ми хареса.

— Сигурна съм, че е така. — Зара го изгледа с превъзходство, но Мануел знаеше, че наказанието на семейство Блекторн щеше да й хареса толкова, колкото и на него. И двамата мразеха Ема. Разбира се, Мануел имаше основателна причина (беше проявила неуважение към него на последната среща в Залата на Съвета), докато Зара просто ревнуваше.

— Ще ги превърнем в пример за назидание — заяви Хорас. — След преговорите. Не малките Блекторновци. Никой не иска да види как умират деца, дори ако кълновете на злото са в тях. Но Джулиън със сигурност, както и онези мелези, брат му и сестра му. Момичето Карстерс, разбира се. С Ейлийн Пенхалоу е по-сложно…

Вратата се отвори и Мануел се обърна любопитно; имаше само още един посетител, освен Зара, който никога не си правеше труда да чука на вратата на Хорас.

В стаята пристъпи висок, русокос ловец на сенки. Мануел го беше видял да влиза през Голямата порта по-рано. Оскар Линдквист, отделил се от останалата част на също толкова русото си семейство.

Хорас вдигна глава. Очите му искряха.

— Затвори вратата зад себе си.

От Оскар се откъсна нещо средно между ръмжене и смях, докато затваряше и заключваше вратата на кабинета. Въздухът заблещука слабо, когато се обърна и започна да се променя. Беше като да гледаш как вода залива картина, изкривявайки и променяйки линиите й.

Зара издаде отвратен звук, когато Оскар отметна глава назад и тялото му се загърчи от спазми; косата му придоби тъмен кафяво-черен цвят и се удължи, разпилявайки се по раменете му, гръбнакът му се слегна, докато тялото му се скъсяваше, линиите на челюстта му омекнаха в нови, познати очертания.

Анабел Блекторн ги погледна с нетрепващи синьо-зелени очи.

— Е, как мина срещата? — попита Хорас. — Предположихме, че не толкова добре, като се има предвид колко много ловци на сенки се върнаха в Идрис.

— Мисля, че това е част от намеренията им. — Хорас сбърчи чело, докато Анабел се настаняваше сковано в един стол срещу бюрото. Зара я гледаше предпазливо. Хорас все я наричаше дар от Тъмния крал, но Зара може би не я смяташе за дар. — Като се изключи фактът, че бях там.

— И никой не се досети, че не си Оскар? — попита Зара.

— Очевидно не. — Анабел изучаваше ръцете си, сякаш й бяха непознати. — Планът им е прост до степен на елементарен. Което би могло да бъде сметнато за преимущество, ще има по-малко неща, които да се объркат.

Хорас се наведе напред, отпуснал ръце върху бюрото.

— Да не искаш да кажеш, че би трябвало да се притесняваме?

— Не — отвърна Анабел, докосвайки замислено гравираната стъкленица, която носеше на врата си. В нея се вихреше червена течност. — Единственото им преимущество е елементът на изненада. Глупаво е от тяхна страна да предположат, че няма да бъдат предадени. — Тя се облегна в стола си. — Да започнем с най-важното. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд са живи…